Какво представлява самата теория бихте могли да се информирате на нейния сайт: http://ontodialectics.orgfree.com/ или като изтеглите краткото въведение към нея в .pdf формат: https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikU1VjZ09VNFNoTFE/view?usp=sharing.
Ако се интересувате как е създадена онтодиалектиката стъпка по стъпка и през какви трудности и лутания е преминал автора и, изтеглете безплатно книгата: „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing




вторник, 20 декември 2016 г.

7. Онто-идентификация: „Аз съм това, което... приемам да бъда!“, „Ти си... моя Бог!“

От предишните постинги в блога ми вече имате достатъчно ясна представа до какви дълбоки прозрения и логически изводи могат да ни доведат практическите ни заниманията с онтодиалектика. Преживяхме и осъзнахме съсъществуването си с нашето Не-Аз и с Бога, придобихме представа за двата основни онто-принципа, че Съществуващото се самозапазва и самоопределя, като пълна противоположност на своето друго – Нищото, усетихме и осмислихме своето собствено, вътрешно време и пространството... Опитахме се да адаптираме придобитото ново познание към старите религиозни догми и научни парадигми... Сега можем спокойно и с увереност да продължим, като потърсим отговор на някои от най-важните въпроси в човешкия живот: „Кой съм аз!“, „Каква е моята мисия?“, „Какъв трябва да бъда?“, „Как да се преборя със своето его и да постигна вътрешна хармония?“... Сам по себе си всеки един от тези въпроси може да се приеме като достатъчно основание за задълбочено самостоятелно изследване, за изписването на стотици страници с банални клишета и за формулирането на някакви мижави и съмнителни резултати. Ние няма да правим подобни операции. Ще караме направо по познатия ни вече път: ще се отпуснем в медитативна поза, ще фокусираме вниманието си върху интересуващия ни въпрос и ще наблюдаваме мислите, които идват в съзнанието ни и отминават, заместени от други мисли. Преживяванията на всеки практикуващ ще бъдат напълно субективни, неповторими, специфични... така че аз не мога да дам някаква всеобща съдържателна схема. Някои ще стигнат до дълбоки личностни прозрения, други няма да могат, но полза във всички случаи ще има, още повече, че няма никакви ограничения във възможностите за многократно и все по-задълбочено експериментиране.

И така: усамотяваме се в своето тихо кътче за медитиране, отпускаме физическото си тяло стъпка по стъпка, приглушаваме вътрешния си глас, като спираме да изразяваме хрумванията и мислите си словесно и насочваме цялото си внимание към това да локализираме своята същност. Преживяването ни е добре познато – възприемаме и преживяваме своето безусловно съществуване. „Аз съм!“ - това е единствената мисъл, която си позволяваме да изразим словесно с вътрешния си глас. „Аз съм! Аз съм, това което съм!... Но кой съм Аз? Кой съм Аз?“... Нямам представа какво може да ви хрумне в отговор на този въпрос, затова ще ви изложа схематично моите мисли... Но кой съм Аз?... Духът, който осъзнава себе си? Светлината, енергията, вибрацията, полето във физическото ми тяло, в гърдите, в главата...? Вътрешния поглед, вниманието, съзнанието, фокусирано върху тези мисли...? Гласът, който ги повтаря?... Волята да правя всичко това?... Аз съм всичките тези неща и мога всичко това! Аз мога да избирам... да се идентифицирам! Аз съм човек, аз съм мъж, аз съм бял, европеец, българин... аз съм съпруг, баща, дядо...“ Да не навлизаме в повече детайли засега – изнесеното до тук е достатъчно, за да разберем неизбежността и силата на идентификацията. Обикновено целият процес на личностна идентификация протича автоматично и неосъзнато и всеки от нас изпълнява непрекъснато една или няколко различни роли в живота.

Обикновено казват, че човекът е това, което мисли за себе си. Но това е само незначителна част от истината. Неосъзнатата идентификация, наречена импринтинг (от англ. imprinting - запечатване) се наблюдава както при човека, така и при животните. Това е психологически механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в определен критичен или ранен период на развитие, остават трайно фиксирани в паметта. Обекти на импринтинга могат да бъдат родителите, братята и сестрите, бъдещите полови партньори, хранителните обекти (включително животните-жертви), постоянните врагове, характерните признаци на мястото, където се живее... Импринтигът се осъществява обикновено в детската и юношеската възраст и последствията от него са най-често необратими.

Най-добре изучената и показателна форма на запечатване на образ е "реакцията на следене" на майката от нейните новородени пиленца или животни. Патета, излюпени от кокошка, се държат като майка си и се страхуват от вадата...

Осъзнаването и овладяването на личностната идентификация посредством описаната по-горе онто-медитативна техника дава изключителни адаптивно-функционални предимства на всеки практикуващ. Ето ви един елементарен пример. Искате да успеете в някакво начинание, да кажем в малък собствен бизнес. Имате подходяща идея, имате необходимите средства и други материални условия, имате подкрепата на своето семейство, но имате и неосъзнатата (подсъзнателна) идентификация на „жертва“ или на неудачник още от най-ранно детство. Каквото и да правите, колкото и да се стараете, нещо дълбоко вътре във вас винаги ще ви пречи и саботира и то така, че вината за провала ви да изглежда все извън вас: в „скапаната държава“, в корумпираните депутати, в мафията, в нелоялната конкуренция... Колкото и да се борите с обстоятелствата, докато не осъзнаете неадекватната си личността идентификация и не я промените, успехът и да иска не може да дойде при вас, защото вие просто сте заключили душата и живота си за него.

Има много важни въпроси свързани с личностната идентификация и ние ще се спрем на някои от тях в следващите постинги. Засега ще обърнем внимание на нещо от изключителна важност. Осъзнатата възможност да актуализираме постоянно своята идентификация и по този начин да овладяваме и коригираме поведението си на най-дълбоко духовно ниво ни изправя пред въпроса каква е мисията ни на този свят и има ли неприемливи и недопустими житейски роли за нас? Как можем да открием за какво сме родени и така да изживеем своя живот, че да постигнем себереализация, да осъществим потенциала си и да почувстваме истинско удовлетворение от това? Екзистенциален проблем – нали? Но изясняването му никак не е трудно. Чрез механизмите на неосъзната или осъзнато овладяна личностна идентификация ние постоянно се самоопределяме, а самоопределяйки се ние формираме нашето отношение към своето друго, към Не-Аза. Ако се изживявам като любещ съпруг и баща отношението ми към семейството ще бъде едно. И съвсем друго ще бъде, ако се позиционирам като ухажор, флиртаджия и сваляч. Ако се мисля за честен човек, ще се държа по един начин, и съвсем по друг начин ще се държа, ако съм решил да бъда манипулатор, мръсник и интригант... И обърнете внимание – дори и да не съзнавам своя идентификационен избор, всепроникващия и всеприсъстващ божествен интелект е неизменно наблюдател на това, което става в мен. Ако изборите и действията ми са в хармония с неговите намерения за мен, аз ще чувствам присъствието му като одобрение и подкрепа и обратно, ако мислите и постъпките ми са в дисхармония с моята мисия на този свят, аз няма да намеря подобна духовна подкрепа, а не е изключено и да стигна до вътрешни угризения, да заговори в мен съвестта... С няколко думи казано, когато мислим и действаме в хармония със себе си и със света – Вселената и явно и неявно ни подкрепя, няма нужда да се борим със живота. И обратно, когато влизаме в неподходящи житейски роли, рано или късно всичко се проваля.

Как можем да обобщим казаното дотук? Аз съм това, което приемам да бъда съзнателно или неосъзнато, все едно. А Ти – всепроникващият и всеприсъстващ интелект в мен и извън мен, си моя Бог. Когато избраната от мен роля в живота е в хармония с Твоята воля и с намеренията Ти за мен – цялата Вселена ме подкрепя, и обратно, когато живея в дисхармония с моята мисия – животът ми се превръща в безкрайно изпитание, в постоянна борба, провали и мъка.

Архетипно поведение:
Архетип (от гръцки ὰρχέτῦπος, означаващо модел, пример) в психологията е модел на обект, личност или начин на поведение. Понякога терминът се използва със значението на стереотип, а в други ситуации може да означава аналогична гледна точка. Архетиповете съществуват във фолклора и литературата от хилядолетия. Основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг в началото на 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.Юнг представя пет основни архетипа:
1.
Его-то – регулаторният център на душата и носител (реализатор) на личността;
2.
Сянка-та – обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото;
3. Анима – женското начало на човешката душа (също "душа");
4. Анимус – мъжкото начало ("дух");
5.
Персона-та – маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа.
Освен тези пет основни архетипа съществуват и архетипни образи. Те са много на брой, като най-популярните от тях са:
-
на детето – чистота, невинност, неопетненост;
- на учителя – мъдрост, архетип на духа;
- на героя – храбър, винаги побеждава злото, извор на алтруизъм и благородство;
- на хитреца, лисицата;
- на дявола или сатана;
-
на злодея;
-
на чудовището;
- на прераждането;
-
на Великата майка – Земята;
-
на световното (космическо дърво) и т.н...
Повече по въпроса виж тук:
http://moradabg.com/jung_bg.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар