11. Онто-практика: Още за идентификацията, адаптивно-функционалната недостатъчност и... СТРЕСА

Миналия път видяхме колко дълбоки са корените на човешката ни адаптивно-функционална недостатъчност и как мажем частично да я преодолеем като:
     1. Търсим своята мисия, смисъла в този живот и влизаме в роли, които ни помагат да постигнем себереализация;
     2. Постоянно осъзнаваме и актуализираме личностните си идентификации (ролите в които влизаме) и изчистваме съзнанието и подсъзнанието си от стари мисловни нагласи, предразсъдъци и стереотипи, които ни пречат да бъдем себе си.

Упражнихме тази техника като направихме един най-обикновен списък с нашите минали, настоящи и желани в бъдещето идентификации и с негова помощ веднага открихме някои принципни противоречия и ролеви несъответствия, които, ако не бъдат своевременно осъзнати и отстранени, могат тотално да ни провалят. Сега ще продължим онто-практиката си като обърнем малко внимание и на това как идентифицираме своето друго – Не Аз-а и как това се отразява в преживяванията и в поведението ни.

От предишните ни занимания вече знаем, че другото на Духа, който осъзнава себе си започва със собственото му физическото тяло и се простира до безкрайността на материалната Вселена. Знаем и това, че за строителният работник нещата стоят по друг начин – неговото друго започва извън физическото му тяло – от пирона, забит накриво в кофража, от мистрията и теслата, хвърлени в ъгъла, от торбата цимент, разпилян по пода, от тухлата, която всеки момент може да падне от скелето... до колегите, седнали рано-рано на по бира и началника, който още не се е появил на обекта. Духът знае, че е вечен, уникален и незаменим, в съсъществуване със своето друго, проявление на всепроникващия и всеприсъстващ божествен интелект... Строителният работник знае, че е добре да извади стърчащия от кофража пирон, да си прибере инструментите, да събере разпиляния цимент и да махне от скелето тухлата, която всеки момент може да падне и да удари някой през краката... знае, че не бива да сяда на по бира с другите, защото началника всеки момент ще цъфне на обекта... Духът няма с кого да се бори и от кого да бяга, строителният работник е в постоянен стрес от контакта със своето друго.

Walter Cannon въвежда преди повече от век – през 1915 г. термина „борба или бягство“, за да опише отговора, който дава животинския организъм на заплахи за телесни промени от болка, глад, страх и ярост. Пръв той въвежда и понятието „стрес“, доразвито и изучено по-късно от Hans Selye... А при последните си изследвания психолозите вече отчитат и адаптивно-функционалните смущения в резултат от емоционална възбуда. Колкото и да търсите обаче почти няма да намерите информация за това, как неосъзнатата или осъзната идентификация на индивида влияе на интензивността на преживявания от него стрес и как се отразява на неговата адаптация, на поведението му или на физическото му и душевно здраве...

За илюстрация да видим двата пасажа по-долу. Първият е взет от NewAge сайта http://misli.newage.bg/ и се опитва да покаже „кaĸ ни влияят миcлитe“ като предизвикват в нас реакция на „бopбa или бягcтвo“.

„Xopaтa ca нa зeмятa oтдaвнa. Eднa oт ocнoвнитe пpичини зa oцeлявaнeтo им дoceгa e виcoĸopaзвитaтa, интeгpиpaнa и мигнoвeнa peaĸция пpи yceщaнeтo нa oпacнocт, peaĸция, извecтнa ĸaтo „бopбa или бягcтвo“, която дeйcтвa пo cлeдния нaчин.

Дa cи пpeдcтaвим нe твъpдe oтдaвнaшния нaш пpapoдитeл Зaг. Зaг e дaлeч пo-нaпpeднaл oт пeщepния чoвeĸ — нayчил ce e дa paбoти cъc ceчивa, дa oбpaбoтвa зeмятa, дa cи cтpoи yбeжищa oт ĸaл, пpъчĸи и лиcтa. Eдин дeн Зaг излизa нa лoв (или ĸoпae нивaтa cи, ĸaĸтo пpeдпoчитaтe), ĸoгaтo чyвa, чe в xpacтaлaĸa изпpaщявa cъчĸa.

Зaг, тъй ĸaтo имa дocтa дoбpe paзвит yм, cи cпoмня, чe вeднъж, cлeд ĸaтo чyл изпpaщявaнeтo нa ĸлoни, oт xpacтaлaĸa излязъл звяp и изял cecтpa мy Зaгpинa. Toй вeднaгa cвъpзвa изпpaщявaнeтo нa ĸлoни c ĸpъвoжaдни звepoвe. И бeз дa миcли дopи, ce пoдгoтвя. Фoĸycиpa цялoтo cи внимaниe въpxy мecтoпoлoжeниeтo нa изпyĸaлaтa ĸлoнĸa. Moзъĸът мy ce ĸoнцeнтpиpa въpxy тoвa, ĸaĸ дa влoжи пoвeчe eнepгия в ceтивaтa cи. Умът мy бъpзo oбмиcля възмoжни cтpaтeгии нa oтбpaнa и пътищa зa oттeглянe. Eмoциитe мy ce paзгopeщявaт, пoлyчaвa ce eднa oпиянявaщa ĸoмбинaция oт cтpax и яpocт. Aдpeнaлин, зaxap и дpyги вeщecтвa ce пoвишaвaт в opгaнизмa. Kpъвтa ce oтĸлoнявa oт oтнocитeлнo нeвaжни фyнĸции нa тялoтo, ĸaтo нaпpимep xpaнocмилaнe, бopбa c инфeĸциитe, лeĸyвaнe нa paни и дpyги вътpeшни пpoцecи, и ce oтпpaвя ĸъм мycĸyлитe, ocoбeнo нa pъцeтe и ĸpaĸaтa, oчитe ce пpитвapят, тялoтo ce нaпpягa.

Toй e гoтoв. Зa нeгo имa двe възмoжнocти — или дa ce биe, или дa бягa, „дa зaeмe изчaĸвaтeлнa cтoйĸa и дa ce cpaжaвa или дa изчeзвa oт мяcтoтo“, ĸaĸтo ĸaзвa Джoни Mитчeл. И oттyĸ oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo“. Toвa e eднa aвтoмaтичнa, физиoлoгичнa peaĸция пpи oпacнocт — ĸaĸтo дeйcтвитeлнa, тaĸa и въoбpaжaeмa.

Taзи oтвeтнa peaĸция „бopбa или бягcтвo“ e билa ocнoвнo opъжиe зa oцeлявaнeтo нa чoвeшĸия poд... Зaг и дpyгитe ĸaтo нeгo... ca oцeлeли пъpвo в битĸaтa c дивитe звepoвe, a пocлe... във вoйни cъc ceбeпoдoбнитe cи. Teзи c пo-изocтpeнa peaĸция зa бopбa или бягcтвo ca oцeлявaли, зa дa пpoдължaт дa вoювaт, и ĸoeтo e oщe пo-вaжнo oт гeнeтичнa глeднa тoчĸa, зa дa ocтaвят пoĸoлeниe...

...Πo иpoния нa cъдбaтa cъщaтa oтвeтнa peaĸция ce e пpeвъpнaлa в нeщo ĸaтo бeлeг зa oцeлявaнe и в cъвpeмeннитe cвpъxмoдepни вpeмeнa... „Звяpът“ вътpe в чoвeĸa e oщe cилeн. Taĸa чe oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo“ e вce oщe живa в нac... и ни убива.

Koгaтo ни пpeceĸaт внeзaпнo пътя или ни гoвopят нeyчтивo, ĸoгaтo ce cтpaxyвaмe, чe paбoтaтa ни e в oпacнocт или ни yвeличaт нaeмa, или cлyшaмe пpeдcĸaзaниятa нa Hocтpaдaмyc зa зeмeтpeceния... ĸoгaтo зaбpaвят, чe cмe peзepвиpaли мaca в pecтopaнтa, или ни ce cпyĸa гyмa, тaзи oтвeтнa peaĸция ce зaдвижвa c пълнa cилa, ĸaтo чe ли живoтът ни зaвиcи oт тoвa.

Имa и нeщo пo-лoшo — oтĸлиĸвaнeтo c „бopбa или бягcтвo“ ce зaдвижвa дaжe ĸoгaтo caмo cи пpeдcтaвим, чe пpecичaт нeпpaвилнo пътя ни или чe paбoтaтa ни e в oпacнocт, чe ни иcĸaт yвeличeниe нa нaeмa, или ĸoгaтo cи пoмиcлим зa пpeдcĸaзaните от Hocтpaдaмyc зeмeтpъcи, както и зa тoвa, чe мoжe дa ни ce cпyĸa гyмa. Дopи aĸo нитo eднo oт тeзи „бeдcтвия“ нe ce cлyчи, caмo миcълтa зa тoвa, чe ca възмoжни, e дocтaтъчнa дa зaдвижи oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo.““

Изглежда правдоподобно, но само изглежда, защото реакцията „борба или бягство“ по-горе е представена като чисто човешки феномен. От това описание не става ясно, защо подобна реакция се наблюдава и при животни, които от еволюционна гледна точка не би трябвало да мислят... Не става ясно и как ние съзнателно бихме могли да култивираме тази примитивна реакция и да и предадем една по-поносима форма. Но да видим и втория пасаж. Той е от книгата на Kevin Richardson „Част от прайда: Моят живот сред големите котки на Африка“ https://lira.bg/archives/46790

„За разлика от другите хора, които работеха с опасни животни, аз не влизах при тях въоръжен със сопа. „Ти си ненормален, човече!”, казваха другите. Аз обаче не мислех, че съм такъв само защото не се нуждаех от някакъв прът, за да изградя отношения с дадено животно. По това време вече ме считаха за странен и имах славата на човек, който нарушава установените методи за работа с животни. С лъвове като Тау и Наполеон, които считах за свои братя, бях изградил отношения на основата на взаимно доверие и уважение. Познавах ги, откакто те бяха на около шест или седем месеца, и винаги съм се държал така, сякаш аз съм един от тях, лежейки долу в тревата, на тяхното ниво, вместо да се отнасям с тях като повелител, който размахва сопа или камшик. Ако използваш прът, когато работиш с едно животно, в някакъв момент трябва да го оставиш. „Така или иначе – отвръщах на хората, които ме критикуваха – с какво ще ти помогне сопата, ако лъвът наистина иска да те докопа?”

Почувствахте ли разликата – разликата в личностните идентификации? В първия случай независимо дали избираме да се борим или да бягаме ние автоматично се самоопределяме като враг на своето друго. То ни мисли нещо лошо и ние сме готови да му противостоим. Във втория случай считаме лъвовете „за свои братя“ и изграждаме с тях „отношения на основата на взаимно доверие и уважение“. Коя от двете нагласи е по-правилна? Можем ли категорично да се произнесем? Не, а и защо да го правим? Тук е достатъчно просто да констатираме, че личностната ни идентификация има непосредствено отношение към физическия и емоционален стрес, който срещата ни с другото извън нас ежедневно ни причинява... И ако сме достатъчно възприемчиви, наблюдателни и осъзнати с по-голяма вероятност бихме постигнали такава духовна нагласа при която да се валидни идентификациите: „Аз съм... обичам това, което е извън мен!... И То ме обича!“ 

10. Онто-практика: Още за идентификацията и адаптивно-функционалната недостатъчност

Миналия път видяхме, че какъвто и да е човек – духовно извисен или материално центриран, в каквато и житейска роля да се е вживял, каквото и да мисли и да прави, все нещо ще пропусне, все някъде ще сгреши... и нарекохме тази човешка особеност адаптивно-функционална недостатъчност (АФН). Корените и са изконни...

Позната ли ви е библейска история за „първородния грях“ (Битие гл. 2-3)? След като го създал, Господ заселил човека в Едемската градина и му заповядал: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ Ева обаче била изкусена от змията: „Никак няма да умрете, но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще бъдете като богове, знаещи добро и зло”. Взела жената плод от дървото, яла и дала и на Адам да яде. Тогава очите им се отворили и те видели, че са голи... Господ разбрал, че са нарушили заповедта му, разгневил се и с проклятия изгонил човека от рая, преди да е ял и от дървото на живота и да е станал безсмъртен: „...проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Може ли дори днес да се нарисува по-изразителна картина за човешката неадекватност и адаптивно-функционална недостатъчност? Човекът се изправя пред Творението незрял и неосъзнат, не познава себе си и собствената си голота, наивен и доверчив, няма срам, няма страх от Бога... опитва нещо непознато, просветва му за миг и същевременно греши, защото предизвиква срам и гняв, проклятия, изгонване от дома, безкрайни страдания и болка...

От научна гледна точка можем да направим повърхностен и непълен опит за доизясняване на картината като погледнем какво пише за човешките възприятия в Wikipedia.org: „В научните среди се води дискусията за това какво точно представляват възприятията. Нормално се счита, че има възприятие за допир, вкус, мирис, светлина и звук. Освен тези основни типове възприятия, някои бозайници имат способност да реагират на болка, местоположение в пространството, движение на части от собственото тяло и температура. Други животни са способни да усещат магнитни и електрични полета.“ Какво излиза – човек не възприема всичко, което става в света около него. Нещо повече, вижда по-зле от орела, чува по-слабо от змията, обонянието му е по-лошо от това на вълка, а да не говорим, че не притежава магнитни сензори като гълъба или електрически сензори като акулата. Отделните хора възприемат, интерпретират и реагират на получената информация по различен начин – има късогледи и далекогледи, далтонисти, глухи, аутисти... От най-ранно детство всеки вижда, чува и откликва на света по свой единствен и неповторим начин. Всеки трупа свой собствен опит и свои собствени грешки. Адаптивно-функционалната недостатъчност ни е общо-присъща, но по индивидуално-специфичен начин, затова всеки от нас има да учи своите лични житейски уроци и да решава своите лични житейски проблеми. Тя заедно с любопитството да я изучим и с волята да я преодолеем са най-човешките ни качества. Ние не сме съвършени и можем винаги да съгрешим с божествената цел да се осъзнаем, да се извиним, да се поправим и да изберем по-добрия път за себе си към истината и към Бога. Всяко преживяно усещане, чувство, емоция, всяка изказана или вътрешно затаена мисъл, всяка спонтанна реакция или добре планирано действие ни идентифицират пред нас, пред света и пред Бог, вкарват ни в някаква роля и ни дават възможност да я изиграем добре или да се провалим. Какво бихме могли да направим, за да увеличим лавинообразно своите успехи?

1. Да търсим своята мисия, смисъла в този живот и да влизаме в роли, които ни помагат да постигнем себереализация;
2. Постоянно да осъзнаваме и актуализираме личностните си идентификации (ролите в които влизаме) и да изчистваме съзнанието и подсъзнанието си от стари мисловни нагласи, предразсъдъци и стереотипи, които ни пречат да бъдем себе си.

А сега да упражним тези възможности с изготвянето на един най-обикновен списък:

Бил съм:	ученик в минен техникум, безработен, строителен работник, атеист, социалист, профсъюзен активист...
Сега съм:	технически ръководител в строителството, студент по икономика (задочно), православен християнин, симпатизант на ГЕРБ...
Искам да бъда:	икономист, специалист по финансови пазари и валутна търговия, финансово независим, достоен и добър човек, полезен за своето семейство и за другите...

Направете подобен списък за себе си, вгледайте се и помислете – всичко ли в него е в хармония с вашата мисия (ако съзнавате каква е тя), няма ли мисловни нагласи и модели на поведение от миналите ви идентификации, които да ви пречат сега или да са спънка пред бъдещите ви планове? Няма ли нещо съществено, което да сте пропуснали да включите в списъка? Възможно ли е да има нещо, което подсъзнателно да ви дърпа назад? Допълнете списъка и коригирайте допуснатите в него грешки, след това се замислете няма ли идентификации, които да влизат в конфликт, така че вживяването в една роля да прави невъзможно доброто изпълнение на друга. Това е особено важно при идентификации, които се разминават във времето и на пръв поглед не би трябвало да си влияят. Да погледнем за миг по-горе. Един православен християнин не може да бъде повече атеист – миналото е отречено и изглежда преодоляно в този аспект. Но един православен християнин може с пълна сила да си остане социалист и да симпатизира на някой от синдикатите, независимо че сега гласува за ГЕРБ. Най-интересният въпрос тук е – може ли такъв човек да бъде ефективен инвеститор или спекулант на финансовите пазари. Не влиза ли интересът му към парите в конфликт с духовните ценности на православния християнин и със социалните въжделения и манталитета на един синдикален активист? Та нали любовта към парите е в основата на всички човешки пороци! Конфликтът е толкова дълбоко стаен, че ако не бъде своевременно открит, осъзнат и разрешен нашият човек от примера няма никога да стане добър инвеститор и борсов спекулант. Всеки път, когато се опита да спечели някакви пари, дълбоко в себе си той ще се чувства духовно омърсен и социално отчужден от своята среда. Това ще му пречи да преследва свободно и открито своя интерес, страхувайки се да не бъде низвергнат и поруган... Или пък да не стане обект на нечия завист.

Мисля, че картината ни стана ясна и това е достатъчно за днес, нека да не подлагаме на повече изпитания нашите адаптивно-функционални способности.