Какво представлява самата теория бихте могли да се информирате на нейния сайт: http://ontodialectics.orgfree.com/ или като изтеглите краткото въведение към нея в .pdf формат: https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikU1VjZ09VNFNoTFE/view?usp=sharing.
Ако се интересувате как е създадена онтодиалектиката стъпка по стъпка и през какви трудности и лутания е преминал автора и, изтеглете безплатно книгата: „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing




събота, 4 февруари 2017 г.

10. Онто-практика: Още за идентификацията и адаптивно-функционалната недостатъчност

Миналия път видяхме, че какъвто и да е човек – духовно извисен или материално центриран, в каквато и житейска роля да се е вживял, каквото и да мисли и да прави, все нещо ще пропусне, все някъде ще сгреши... и нарекохме тази човешка особеност адаптивно-функционална недостатъчност (АФН). Корените и са изконни...

Позната ли ви е библейска история за „първородния грях“ (Битие гл. 2-3)? След като го създал, Господ заселил човека в Едемската градина и му заповядал: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ Ева обаче била изкусена от змията: „Никак няма да умрете, но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще бъдете като богове, знаещи добро и зло”. Взела жената плод от дървото, яла и дала и на Адам да яде. Тогава очите им се отворили и те видели, че са голи... Господ разбрал, че са нарушили заповедта му, разгневил се и с проклятия изгонил човека от рая, преди да е ял и от дървото на живота и да е станал безсмъртен: „...проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Може ли дори днес да се нарисува по-изразителна картина за човешката неадекватност и адаптивно-функционална недостатъчност? Човекът се изправя пред Творението незрял и неосъзнат, не познава себе си и собствената си голота, наивен и доверчив, няма срам, няма страх от Бога... опитва нещо непознато, просветва му за миг и същевременно греши, защото предизвиква срам и гняв, проклятия, изгонване от дома, безкрайни страдания и болка...

От научна гледна точка можем да направим повърхностен и непълен опит за доизясняване на картината като погледнем какво пише за човешките възприятия в Wikipedia.org: „В научните среди се води дискусията за това какво точно представляват възприятията. Нормално се счита, че има възприятие за допир, вкус, мирис, светлина и звук. Освен тези основни типове възприятия, някои бозайници имат способност да реагират на болка, местоположение в пространството, движение на части от собственото тяло и температура. Други животни са способни да усещат магнитни и електрични полета.“ Какво излиза – човек не възприема всичко, което става в света около него. Нещо повече, вижда по-зле от орела, чува по-слабо от змията, обонянието му е по-лошо от това на вълка, а да не говорим, че не притежава магнитни сензори като гълъба или електрически сензори като акулата. Отделните хора възприемат, интерпретират и реагират на получената информация по различен начин – има късогледи и далекогледи, далтонисти, глухи, аутисти... От най-ранно детство всеки вижда, чува и откликва на света по свой единствен и неповторим начин. Всеки трупа свой собствен опит и свои собствени грешки. Адаптивно-функционалната недостатъчност ни е общо-присъща, но по индивидуално-специфичен начин, затова всеки от нас има да учи своите лични житейски уроци и да решава своите лични житейски проблеми. Тя заедно с любопитството да я изучим и с волята да я преодолеем са най-човешките ни качества. Ние не сме съвършени и можем винаги да съгрешим с божествената цел да се осъзнаем, да се извиним, да се поправим и да изберем по-добрия път за себе си към истината и към Бога. Всяко преживяно усещане, чувство, емоция, всяка изказана или вътрешно затаена мисъл, всяка спонтанна реакция или добре планирано действие ни идентифицират пред нас, пред света и пред Бог, вкарват ни в някаква роля и ни дават възможност да я изиграем добре или да се провалим. Какво бихме могли да направим, за да увеличим лавинообразно своите успехи?
  1. Да търсим своята мисия, смисъла в този живот и да влизаме в роли, които ни помагат да постигнем себереализация;
  2. Постоянно да осъзнаваме и актуализираме личностните си идентификации (ролите в които влизаме) и да изчистваме съзнанието и подсъзнанието си от стари мисловни нагласи, предразсъдъци и стереотипи, които ни пречат да бъдем себе си.
А сега да упражним тези възможности с изготвянето на един най-обикновен списък:

Бил съм:
ученик в минен техникум, безработен, строителен работник, атеист, социалист, профсъюзен активист...
Сега съм:
технически ръководител в строителството, студент по икономика (задочно), православен християнин, симпатизант на ГЕРБ...
Искам да бъда:
икономист, специалист по финансови пазари и валутна търговия, финансово независим, достоен и добър човек, полезен за своето семейство и за другите...

Направете подобен списък за себе си, вгледайте се и помислете всичко ли в него е в хармония с вашата мисия (ако съзнавате каква е тя), няма ли мисловни нагласи и модели на поведение от миналите ви идентификации, които да ви пречат сега или да са спънка пред бъдещите ви планове? Няма ли нещо съществено, което да сте пропуснали да включите в списъка? Възможно ли е да има нещо, което подсъзнателно да ви дърпа назад? Допълнете списъка и коригирайте допуснатите в него грешки, след това се замислете няма ли идентификации, които да влизат в конфликт, така че вживяването в една роля да прави невъзможно доброто изпълнение на друга. Това е особено важно при идентификации, които се разминават във времето и на пръв поглед не би трябвало да си влияят. Да погледнем за миг по-горе. Един православен християнин не може да бъде повече атеист – миналото е отречено и изглежда преодоляно в този аспект. Но един православен християнин може с пълна сила да си остане социалист и да симпатизира на някой от синдикатите, независимо че сега гласува за ГЕРБ. Най-интересният въпрос тук е – може ли такъв човек да бъде ефективен инвеститор или спекулант на финансовите пазари. Не влиза ли интересът му към парите в конфликт с духовните ценности на православния християнин и със социалните въжделения и манталитета на един синдикален активист? Та нали любовта към парите е в основата на всички човешки пороци! Конфликтът е толкова дълбоко стаен, че ако не бъде своевременно открит, осъзнат и разрешен нашият човек от примера няма никога да стане добър инвеститор и борсов спекулант. Всеки път, когато се опита да спечели някакви пари, дълбоко в себе си той ще се чувства духовно омърсен и социално отчужден от своята среда. Това ще му пречи да преследва свободно и открито своя интерес, страхувайки се да не бъде низвергнат и поруган... Или пък да не стане обект на нечия завист.


Мисля, че картината ни стана ясна и това е достатъчно за днес, нека да не подлагаме на повече изпитания нашите адаптивно-функционални способности. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар