Какво представлява самата теория бихте могли да се информирате на нейния сайт: http://ontodialectics.orgfree.com/ или като изтеглите краткото въведение към нея в .pdf формат: https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikU1VjZ09VNFNoTFE/view?usp=sharing.
Ако се интересувате как е създадена онтодиалектиката стъпка по стъпка и през какви трудности и лутания е преминал автора и, изтеглете безплатно книгата: „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing




сряда, 26 октомври 2016 г.

1. Онто-медитация: началото, от което можем да започнем

Човешката ни природа е такава, че всяко наше начинание извървява своя жизнен път и рано или късно се проваля. Рухвали са империи, изчезвали са религии, компрометирали са се научни теории... Няма споделена мъдрост, която да не е предизвиквала нечии възражения. По-късно ще се спрем по-подробно на причините за този феномен. Сега обаче трябва да направим така, че нашите практически занимания по приложна (житейска) философия да започнат по един максимално благонадежден и безспорен начин. Какъв може да бъде той? Да седнем и да помислим. Ако тръгнем от философията на древен или съвременен мъдрец, всеки би могъл да ни запита, защо именно от нея, а не от писанията на някой друг. Ако се позовем на свещен текст от Библията или от Корана и след това разгърнем Бхагават Гита, веднага сами ще видим, че в нещо бъркаме. Ако се доверим на уравненията и законите, открити от който и да е световно известен учен, съвсем скоро ще разберем, че резултатите на не един от неговите колеги го коригират или опровергават. Тогава?... Да експериментираме сами в търсене на истината и може би ще се научим да вярваме поне на себе си.  

1. „Аз съм!“ - това е истина, която всеки сам пред себе си би могъл да изкаже и никой не би успял да опровергае. И колко лесно е да се стигне до нея! Легнете, седнете, разположете се по най-удобния или неудобен за вас начин. Тези, които имат опит в медитацията знаят, че може да се медитира и в най-неудобната поза (асана). Аз предпочитам да ми е приятно, когато медитирам, затова използвам минутите след лягане и преди заспиване, или през нощта, когато се пробудя по някаква причина, както и часовете за разходка. Тук обаче ще ви предложа най-елементарния и лесен начин за онто-медитация, който би могъл да изпробва всеки, за да достигне до такова състояние на съзнанието, при което по безспорен начин да възприеме собственото си съществуване.

Легнете по гръб на твърд или средно-твърд матрак в добре проветрено, затоплено помещение, далеч от течения или термични излъчвания. Затворете очи. Ако има щори – предварително ги спуснете, за да ограничите навлизащата отвън светлина, или пък загасете осветлението и изключете възможните източници на шум като, радио, телевизор, компютър и т.н. Направете няколко бавни и дълбоки вдишвания и издишвания и започнете последователно да отпускате напрежението в тялото си. Насочете вниманието (вътрешния си поглед) най-напред към десния крак. Проследете го от върха на пръстите през ходилото и глезена нагоре до бедрото и на ум изявете намерението: „Сега отпускам десния си крак.“ Поемете бавно и дълбоко въздух и го издишайте мислено през това място на десния крак където има някакво напрежение. Повторете действието няколко пъти, докато почувствате, че напрежението започне да изчезва. За да ускорите процеса може да си представите, че вътрешния ви взор изпълва десния ви крак с мека животворна светлина, че го потапяте във водите на топъл минерален извор или нещо подобно, което сте преживяли и ви е доставило спокойствие и наслада. За да фиксирате постигнатия резултат насочете вътрешния си диалог към твърдението: „Десният ми крак се затопля, отпуска и успокоява.“ Дори да сте начинаещ само след няколко минути ще почувствате настъпилата промяна до такава степен, че с увереност да заявите: „Десният ми крак е затоплен, отпуснат и спокоен.“

Преминете към левия крак и изпълнете същата последователност от действия – вдишайте, издишайте, отпуснете напрежението в мускулите, изпълнете го с животворна светлина и фокусирайте вътрешния си диалог към това, че отпускате левия си крак и постигате желания резултат. Продължавайте до момента, в който спокойно може да заявите: „Левият ми крак е затоплен, отпуснат и спокоен.“

Така последователно преминете към ханша, гърба, корема, гърдите, дясната и лява ръка, раменете и врата, и накрая мускулите на лицето. Пълна и дълбока релаксация още от първия път е трудно да не се постигне, макар че в предложената тук техника няма нищо необичайно. Най-често причините за неуспех са преждевременно заспиване, отклоняване на вътрешния диалог към някакви странични мисли, нарушаване или прекъсване на заниманията от външни дразнители и т.н. Но дори и постигането на частична релаксация ни дава възможност да направим някой ключови за нас самонаблюдения.

Първата важна за нас констатация, която можем да направим е, че с постигането на дълбока и по-дълбока релаксация възприемчивостта ни за границите (контурите) на нашето физическо тяло постепенно се размива и почти напълно изчезва. Когато физическото ни тяло е затоплено, отпуснато и спокойно, сетивните стимули, който постъпват от него към главния и гръбначен мозък драстично намаляват и ние преставаме по инерция да се отъждествяваме с него. Изведнъж разбираме, че нашата истинска и дълбока същност е нещо различно от десния или левия ни крак, от дясната или лявата ръка, от корема или гърба, от напрегнатите мускули на лицето или дискомфорта в гърдите. С изненада разбираме, че не можем да локализираме къде в тялото ни е тази наша истинска и дълбока същност, която започваме да възприемаме по скоро като вибриращо поле в зоната зад очите, между ушите в гърлото или високо в гърдите. Това възприятие се усилва от слабата или по-силна вътрешна светлина, която изпълва пространството зад плътно затворените ни клепачи, както и от тихото вътрешно жужене в ушите, което се усилва, когато се заслушаме в него и за което разбираме, че не е в синхрон (в резонанс) с пулсациите на сърцето.

Преживяването е върховно и крайно субективно – не може да бъде точно описано или съпреживяно с някого. Човек възприема своето съществуване като реалност от по-висш порядък, без да може да се отъждестви с нещо конкретно в границите на тялото или извън него. В това физическо и душевно състояние той стига до прозрението: „Аз съм!“ Нищо друго не изпъква с такава яснота. Не е важно какво съм и къде съм: „Аз съм – съществувам!“

Каква е стойността на това прозрение ще разкрием постепенно – стъпка по стъпка. За нас сега е важно, че имаме една безспорна, наша, вътрешно преживяна истина, свързана със собственото ни битие. Истина, която можем да проверяваме и преживяваме пак и отново, всеки път, когато изпитаме нужда от това, без да търсим упование в нечий авторитет, без да имаме нужда от сложна апаратура или лицензирана лаборатория... 

2 коментара:

  1. Г-н Гърчев след като изчетох доклада ви относно Онтодиалектиката и първата ви статия относно Онто-практиката има три възможни подхода, който мога да поема, конфронтационен, конформистки и евристичен. Т.е. аз като его-съзнание съм изправен пред три възможни подхода, и два от тях са безперспективни, бих могъл да ви критикувам от позицията на свобствените си виждания и субективни истини, но съзнавам че това е неползуотворно, бих могъл да се съглася и да ви аплодирам, но това също няма да бъде от полза. следователно избирам за поема по госеологичен път в търсене на истината, ще бъда честен с вас, бих желал да имаме диалог с вас, но за мен са важни по скоро въпросите отколкото конкретните-субективни отговори. Така че нека накратко да ви изкажа отново своите адмирации относно усилията ви на самотен рицар на Оттодиалектиката, струва ми се това е прелюбопитна теория, около която е възможно да се разгори сериозна и задълбочена дискусия. Виждам освен това че се дълбоко ангажиран от източните практики, с което отново печелите моето уважение. Смятам че е много полезно точно тук на Балканите да се направи синтез на източната и западна мисловност.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви за този коментар и за ползотворния избор, който правите. Онтодиалектиката предлага невероятни възможности както за лични прозрения и самоусъвършенстване, така и за търсене на онази надперсонална Истина, която стои в основата на всичко. Аз си давам ясна сметка, че съм успял едва-едва да се докосна до тази неразкрита Вселена от възможности. Вярно е, че това, което досега съм написал и публикувал може да бъде възприемано по различен начин в зависимост от гледната точка на читателя. Въпрос на личен избор (на опит и на мъдрост) е, кой как ще се отнесе към това, което чете. Моят избор е очевиден от публикацийте ми - надямам се да е правилен.

      Изтриване