Какво представлява самата теория бихте могли да се информирате на нейния сайт: http://ontodialectics.orgfree.com/ или като изтеглите краткото въведение към нея в .pdf формат: https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikU1VjZ09VNFNoTFE/view?usp=sharing.
Ако се интересувате как е създадена онтодиалектиката стъпка по стъпка и през какви трудности и лутания е преминал автора и, изтеглете безплатно книгата: „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing




неделя, 15 януари 2017 г.

8. Онто-практика: Как създаваме себе си (своето Его) и можем ли да се абстрахираме от него?...

От предишната ни среща вече знаем колко важна е личностната идентификация и как със съзнателната и промяна можем да актуализираме отношението към себе си и към нещата около нас, заедно с произтичащото ни от това поведение на най-дълбоко духовно и екзистенциално ниво. Сега ще продължим тази тема, като обърнем малко повече внимание на някои доста банални клишета, свързани с творческата сила на мисълта, с формирането на нашето човешко ЕГО и с възможността да се абстрахираме от него.

Влизаме в Google и търсим какво пише по въпроса. Отваряме на посоки и четем: „Всяка наша МИСЪЛ е нещо реално – тя е СИЛА... редица изследвания в Йелския, Чикагския и Станфордски университети доказват, че мисълта произвежда явления, подобни на електрическите, че частиците на живата материя се променят от положителни на отрицателни и обратно под влияние на мисълта... много примери от живота ни показват как мисълта влияе не само върху тялото ни и нашето здраве, но променя и нещата около нас – хората, обстоятелствата…Тя се излъчва от нас, създава наша собствена атмосфера и влияе на другите и на тяхното отношение към нас. Хората ни виждат такива, за каквито се мислим...“ На друго място четем, че „мисълта се материализира“, че „тя е всичко“, че чрез мисълта си „ние създаваме нашата реалност“, „караме нещата да се проявят“... Как стоят нещата за нас от общо-философска (онтодиалектична) и от чисто практичесна гледна точка?

От предишните публикации знаем, че съществуващото е всичко. Освен че се самонаблюдава, самоосъзнава и самоорганизира от изпълващия го с присъствието си всепроникващ интелект, то се самозапазва (не губи никога своето битие и не се превръща в своето друго, в нищо), самоопределя се, движи се само, самоизменя се... С други думи казано: съществуващото е всичко, което е, то е единно, неговото друго - лишеното от битие няма свойства, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Единното съществуващо е затворена система, която се самосъхранява и самоопределя и това са двата основни принципа (закона), изразяващи неговата същност. Повече по въпроса ще намерите тук: http://ontodialectics.orgfree.com/#Vavedenie.

От чисто човешка гледна точка това означава, че всеки миг, във всяко едно състояние, с всичко което правим (или не правим), ние се самоопределяме, проявявайки своята дълбока същност. Докато сме живи, ние дишаме, храним се, движим се, обменяме вещества, енергия и информация... Дори и след това, ние продължаваме да присъстваме в спомените и в сънищата на близки и познати, в снимките и в картините, на които сме изобразени, в документите, в разказите, в статиите и в книгите, които споменават за нас... Ние въздействаме и продължаваме да въздействаме върху себе си и върху света с всеки квант излъчена или приета от нас енергия, но и с всеки бит, свързана с нас информация. Искаме или не искаме, с радост и с любов, с болка, с гняв или с омраза, съществувайки тук и сега или там някъде в отвъдното, ние непрестанно формираме себе си и света извън нас... и не можем да избягаме от този онтодиалектичен закон. Всеки от нас е неотделима частица от всичкото, което е, винаги е бил и завинаги ще си остане такава... При това действително състояние на нещата да кажеш само, че „човешката мисъл е нещо реално, че е сила, която се материализира и създава нашата реалност“, е доста елементарно, повърхностно и тривиално. Истината е много по-дълбока, защото не само човешката мисъл въздейства на самия човек и на света, тази сила имат и нашите чувства и емоции, нашите осъзнати и неосъзнати потребности, реакции, избори, мечти, надежди, намерения... Няма нещо в нас, което да съществува и да не е реална сила и което да няма въздействие върху нас и върху света, в който живеем.

На повърхността на нещата - „Ние сме това, което мислим за себе си!“ Така се формира нашето его. Аз съм мъж, българин, съпруг, баща и дядо, минен инженер в пенсия по болест, автор на ОнтоДиалектиката... В този списък мога да добавя и други мои идентификации, но и така нещата стават ясни: „Аз съм това, което мисля за себе си!“...и по-лесно ми е да вляза в ролята на български пенсионер и минен инженер, отколкото на американски астронавт или на световен шампион по бокс. В този списък обаче, аз не мога да впиша моите неосъзнати импринтинги и идентификации, а те със сигурност са повлияли не по-малко върху това, което съм и в частност върху изборите ми да бъда съпруг и баща, минен инженер и автор на това или онова... Разбирате ли? Ние сме не само това, което мислим за себе си. Ние сме и онова, което не осъзнаваме и не можем да изразим мислено в словесна форма като своя идентичност... И в тази връзка мисълта и мисленето са най-вече средства чрез което можем разумно, смислено и ефективно да използваме своя мозък и по-специално неговото ляво полукълбо за опознаване на себе си и на света. А такъв инструмент е и... вниманието, да кажем.

Да направим сега едно упражнение. Усамотете се в своето тихо и спокойно място за медитация, отпуснете се и навлезте отново в онова базисно „Аз съм!“ състояние на тялото и на духа, от което обикновено започваме нашите самонаблюдения. Ако сте били достатъчно настойчиви и старателни в досегашните ни занимания, това вече ще ви се отдава, дори когато се занимавате с обичайните си ежедневни дейности. Ако сега за пръв път попадате на онто-практическа публикация просто превъртете архива на моя блог: http://onto-practice.blogspot.bg/ и се запознайте с първите публикации в него от октомври 2016 г. Та... почувствахте ли, вживяхте ли се в своето битие? „Аз съм!“ - повторете наум тази мисъл няколко пъти, докато завладее съзнанието ви и всички останали мисли избледнеят и се разсеят някъде назад в бекграунда. После разширете тази мисъл до: „Аз съм птица!“...“Аз съм птица, която се рее в небето!“ Какво стана, получи ли се? Видяхте ли родния си дом от птичи поглед? Почуствахте ли топлото въздушно течение, което ви издига нагоре, лекотата, свободата, необятността зад хоризонта...? А сега, унесени в своя полет, конкретизирайте малко своето изявление: „Аз съм гълъб, който се рее в небето!“ или: „Аз съм ястреб, който се рее в небето!“, а може би: „Аз съм чайка, която се рее в небето!“? Виждате ли как след всяка конкретизация, преживяването се променя, обогатявайки се с нови и различни нюанси... А сега изведнъж заявете: „Аз съм пуяк, който се рее в небето!“ - какво стана, рухна ли всичко, изчезна ли магията... и защо се случи така, та нали и пуякът е птица...? Просто това, с какво се идентифицираме има огромно значение. Ние можем да си представим, че сме различни птици, нещо което очевидно не е истина, но не ни се иска да бъдем пуяци – това накърнява егото ни (вижда ни се обидно) и още повече пуяци, които се реят в небето, което е направо абсурдно.

А сега да пробваме нещо изключително – така да актуализираме своята идентичност, че да се абстрахираме (освободим) от своето его. Отпуснете се в своето базисно „Аз съм!“ състояние. Може да задълбочите преживяването като вдишвайки наум произнасяте: „Аз...“, а издишвайки довършвате фразата: „...съм!“ Концентрирайте цялото си внимание върху това. Вдишване = АЗ, издишване = СЪМ! Продължете така няколко минути, докато дишането ви навлезе в своя естествен, спокоен и повърхностен ритъм, когото не упражнявате съзнателен контрол върху него и тогава променете постепенно фразата. Оставете настрана подлога АЗ и концентрирайте цялото си внимание върху действието СЪМ. Вдишване = СЪМ, издишване = СЪМ! Вдишване = СЪМ, издишване = СЪМ!... Почувствахте ли промяната? Вече не се обособявате като нещо индивидуално съществуващо, различно от своето друго и не поставяте никаква преграда между себе си и света извън вас, между себе си и своя Бог. Сега сте битие в най-чистата му, вечна, обща и необременена с идентификации форма. За да изживеете и осъзнаете истинската дълбочина и благодат на това състояние е необходим известен опит, затова ще спрем засега дотук.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар