2.
„То е!“, „Ти си!“ - това е следващата
стъпка, която ни предстои да направим
в процеса на онто-медитация. Намираме
подходящи за заниманията ни време и
място и започваме да релаксираме по
познатия ни вече начин. Отпускаме
най-напред единия крак, след това другия,
после таза, гърба, корема, гърдите и
т.н., както бе описано в предходния
постинг. С трупането на опит този процес
значително ще се ускори и съвсем скоро
достигането на релаксирано състояние,
при което да чувствате и осъзнавате
съществуването си като една по-дълбока
реалност, различна от тази да се
отъждествявате с физическото си тяло,
ще се превърне в нещо естествено и
обичайно за вас. Това „Аз съм!“ състояние,
в което собственото битие се възприема,
изживява и осъзнава като безспорна
истина може да се определи като основно
(базисно) в практическата онтодиалектика.
Докоснем ли се веднъж до него, почувстваме
ли реалността му, ние с много по-голяма
увереност ще направим следващите стъпки,
защото вече знаем, че за нас истината в
някаква степен е постижима.
Но
да продължим да релаксираме и да се
самонаблюдаваме. Вниманието ни е
концентрирано единствено върху
собственото битие. Аз съществувам и съм
нещо различно от физическото си тяло.
Колкото и да се опитвам не мога да се
локализирам в нито един мой крайник или
вътрешен орган. В един миг еднакво
вероятно ми изглежда да се намирам както
някъде в мозъка, така и в гърлото или в
сърцето. После се разширявам и сякаш
излизам извън контурите на физическото
си тяло. Аз съм – това е безспорно. Не
съм тъждествен на физическото си тяло,
не съм го създал и не осъзнавам и не
управлявам процесите, протичащи в него.
Но тогава... Тогава и „То е!“. Изведнъж
ми просветва – едновременно с мен
съществува и друга реалност: едно Не-аз,
което мога да възприема винаги, когато
насоча вниманието си към него, различно
от моята същност, защото съществувам,
без да съм тъждествен с него. Откритието
е поразително. Тук заедно с мен, и там
извън мен е и то – моето друго, което ми
се явява като Не-аз и което също има
битие. „Аз съм!“ и „То е!“ - ние сме
всичко което съществува.
Въодушевени
от откритието си, можем да направим и
следващата стъпка. Аз и моето друго
(Не-аз) сме всичко, което съществува, но
тук в единение с мен присъстваш и Ти –
един всепроникващ интелект, който е
създал, организирал и продължава да
поддържа жизнените процеси и клетките
в тялото ми. „Ти си“ и аз те боготворя...
Разбрахте
ли какво стана? В резултат от нашата
втора онто-медитация ние вече имаме
лични наблюдения и осъзнати преживявания
за собственото си битие (в тялото и в
близост до него), за съществуващото
извън нас (като наше тяло и изобщо) и за
пребиваващия в тялото ни заедно с нас
всепроникващ, божествен интелект. Можем
да се усмихнем на себе си и да се порадваме
на своя успех в търсене на иститата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар