От
предишните ни срещи вече знаем колко
важна е личностната идентификация и
как със съзнателната и промяна можем
да актуализираме отношението към себе
си и към нещата около нас, заедно с
произтичащите от това промени в
поведението на най-дълбоко духовно и
екзистенциално ниво. Сега ще продължим
темата, като обърнем малко повече
внимание на някои проблеми, свързани с
възможностите ни да се адаптираме към
промените в средата (да живеем в хармония
със своето друго), да осъзнаваме своите
грешки и своевременно да ги поправяме.
Ще дефинираме понятието адапнивно-функционална
недостатъчност (АФН)...
Представете
си следната обичайна за ежедневието
картина: ставаме сутрин недоспали,
пускаме една вода в тоалетната, наплискваме
лицето си на-две на-три (няма време за
бръснене), взимаме набързо каквото ни
попадне от хладилника, ако има време за
кафе – добре и тръгваме, бързайки за
работа. На излизане си хвърляме един
бегъл поглед в огледалото и тичаме за
автобуса. И така ден след ден – едно и
също: евтината бекярска квартира,
недоспалата и небръсната физиономия,
чорлавата прическа, старите протрити
дънки и старото яке, износените вече
маратонки, недопушената цигара на
спирката... Съседите ни познават и приемат
в този ни вид и ако нещо се промени,
гледат с недоумение и питат: „Как е?
Какво става?“ И ние се познаваме така,
пребиваваме в своята зона на комфорт.
Знаем си работата, като пръстите на
дясната ръка, познаваме си началниците
до втръсване (пием си бирата с тях), знаем
кога да се натегнем и как да се скатаем,
знаем колко пари ще вземем и за какво
стигат или не стигат... Имаме си дори
философия - „Битието определя съзнанието!“
Милиони живеят като нас и други милиони
мечтаят да си уредят живота като нас...
Човекът е това, което и той и другите
виждат и мислят че е, това което притежава,
това което работи, това което изкарва
– напълно тъждествен със своя
материално-физически еквивалент...
Да
видим сега какво е общото и в какво е
разликата между двете личностни
идентификации: „Аз съм духът, който
осъзнава собственото си съществуване!“
и „Аз съм строителния работник, който
бърза за работа!“ И двете идентификации
са проява на Аз-а, който се самоопределя,
обособява и противопоставя на своето
друго – Не-аз. И двете идентификации
предполагат и изискват притежаването
на някакви способности и умения,
необходими да се осъществи (да се изиграе)
избраната роля. Различията обаче са
повече от общите характеристики. Духът
осъзнаващ себе си открива своята
уникалност, ценност и неповторимост,
той знае, че без него съществуващото
всичко не може да бъде пълно и съвършено
и нещо повече, той стига до мисълта, че
е вечен и неунищожим... Духът няма
материални котви, за които да се държи
и такива не са му необходими. Осъзнава
пребиваването си във физическото тяло
и в материалната Вселена, но знае, че е
нещо различно от тях, знае, че може да
избира различни роли в света, който
обитава и да ги играе с пълен успех,
когато е в единение с Бога. Строителният
работник, който бърза за работа има
други илюзии, той си мисли, че е млад и
силен, че може да пие вечер до късно и
сутрин спал-недоспал да върви на обекта.
Той знае, че от него в бригадата няма
по-добър зидар, мазач, арматурист или
кофражист и че това го прави незаменим.
Работникът се е закотвил физически и
материално в своето ежедневие и неговият
избор на роли е ограничен. Усилията му
са насочени да постигне и запази някакви
предимства в упражняваната професия...
И дори когато се моли той знае, че „Бог
дава, но в кошара не вкарва!“
Какво
излиза? Колкото по-конкретна и детайлизирана
е личностната идентификация, толкова
по-ограничени са възможностите за избор
и адаптация и по-илюзорни са предимствата
и притежаваните умения. В цялата Вселена
не може да се намери дух идентичен на
вас, но и в съседната бригада има
предостатъчно добри мазачи и арматуристи,
нали... Най-интересното обаче е, че всички
ние във всеки миг от своя живот и във
всяка една житейска ситуация сме носители
и по необходимост съвместяваме в себе
си от една страна своята актуално-фронтална
личност, с която се явяваме пред света
и се справяме с ежедневието и от друга
страна една по-висша, трансцедентална
същност, с целият и духовен потенциал...
И най-светия аскет потънал в самадхи (в
единение с Бога) има нужда от някой неща:
от видело, от свеж въздух, от къшей хляб,
водица, от нещо да прикрие срамотиите
си, да се прислони... Разказват, че Диоген
имал само една паница, с която си гребял
вода. Видял бездомно куче да лочи от
локвите и хвърлил паницата... Хвърлил
паницата – но не се отказал от водата!
Миналия път упражнихме
медитация, която ни помага да се
абстрахираме от своето его и да се
потопим в потока на битието, като от „Аз
съм!“ преминахме в състоянието „Съм!“
Видяхме, че тази медитация ни дава
възможност да изчистим за кратко или
за по-дълго всички стари идентификации.
Когато я овладеем достатъчно добре, ние
ще можем дори в ежедневието си да се
абстрахираме в голяма степен от своя
Аз и да мислим и действаме по един не
толкова егоистичен начин. Но това не ни
решава всички проблемите, произтичащи
и свързани с нашата идентичност. В
ежедневието си с другите всеки от нас
е някой със свое физическо присъствие,
със своя неприкосновена територия, със
свое име, чувства, интереси... Колкото и
да съм потопен в потока на абсолютното
си собствено и космическо битие,
достатъчно е жена ми да извика от кухнята:
„Милко, я отиди до магазина!“, за да ме
върне към моята актуално-фронтална
личност и идентичност на домакин и
съпруг. Това, че съм дух, който осъзнава
себе си и може да се абстрахира от своето
его не ми помага да подправя яденето
във фурната, без да съм купил подправки...
Та тази противоречивост и поли валентност
на човешкото битие наричам
адаптивно-функционална недостатъчност
(АФН). Както и да се идентифицира човек,
колкото и осъзнат да е, в каквато и
възвишена или битово-банална роля да е
влязъл все има нещо, в което да е
неадекватен и да греши... Звучи стряскащо,
нали?... Да спрем ли дотук и да си дадем
малко време, за да свикнем с идеята, че
сме изначално обременени или направо
да благодарим на Бога, че ни е дарил с
този чуден подтик и механизъм вечно да
търсим и преоткриваме себе си?
Вижте как се идентифицира
друг един блогар, за да почувствате
сложността на процеса и от негова гледна
точка - http://adyulgerov.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html