От
предишната ни среща вече знаем колко
важна е личностната идентификация и
как със съзнателната и промяна можем
да актуализираме отношението към себе
си и към нещата около нас, заедно с
произтичащото ни от това поведение на
най-дълбоко духовно и екзистенциално
ниво. Сега ще продължим тази тема, като
обърнем малко повече внимание на някои
доста банални клишета, свързани с
творческата сила на мисълта, с формирането
на нашето човешко ЕГО и с възможността
да се абстрахираме от него.
Влизаме
в Google и
търсим какво пише по въпроса. Отваряме
на посоки и четем: „Всяка наша МИСЪЛ
е нещо реално – тя е СИЛА... редица
изследвания в Йелския, Чикагския и
Станфордски университети доказват, че
мисълта произвежда явления, подобни на
електрическите, че частиците на живата
материя се променят от положителни на
отрицателни и обратно под влияние на
мисълта... много примери от живота ни
показват как мисълта влияе не само върху
тялото ни и нашето здраве, но променя и
нещата около нас – хората, обстоятелствата…Тя
се излъчва от нас, създава наша собствена
атмосфера и влияе на другите и на тяхното
отношение към нас. Хората ни виждат
такива, за каквито се мислим...“ На друго
място четем, че „мисълта се материализира“,
че „тя е всичко“, че чрез мисълта си
„ние създаваме нашата реалност“,
„караме нещата да се проявят“... Как
стоят нещата за нас от общо-философска
(онтодиалектична) и от чисто практичесна
гледна точка?
От
предишните публикации знаем, че
съществуващото е всичко. Освен че се
самонаблюдава, самоосъзнава и
самоорганизира от изпълващия го с
присъствието си всепроникващ интелект,
то се самозапазва (не губи никога своето
битие и не се превръща в своето друго,
в нищо), самоопределя се, движи се само,
самоизменя се... С други думи казано:
съществуващото
е всичко, което е, то е единно, неговото
друго - лишеното от битие няма свойства,
не може да му се противопоставя, да го
ограничава, дезинтегрира и променя.
Единното съществуващо е затворена
система, която се самосъхранява
и самоопределя
и това са двата основни принципа (закона),
изразяващи неговата същност. Повече по
въпроса ще намерите тук:
http://ontodialectics.orgfree.com/#Vavedenie.
От
чисто човешка гледна точка това означава,
че всеки миг, във всяко едно състояние,
с всичко което правим (или не правим),
ние се самоопределяме, проявявайки
своята дълбока същност. Докато сме живи,
ние дишаме, храним се, движим се, обменяме
вещества, енергия и информация... Дори
и след това, ние продължаваме да
присъстваме в спомените и в сънищата
на близки и познати, в снимките и в
картините, на които сме изобразени, в
документите, в разказите, в статиите и
в книгите, които споменават за нас... Ние
въздействаме и продължаваме да
въздействаме върху себе си и върху света
с всеки квант излъчена или приета от
нас енергия, но и с всеки бит, свързана
с нас информация. Искаме или не искаме,
с радост и с любов, с болка, с гняв или с
омраза, съществувайки тук и сега или
там някъде в отвъдното, ние непрестанно
формираме себе си и света извън нас... и
не можем да избягаме от този онтодиалектичен
закон. Всеки от нас е неотделима частица
от всичкото, което е, винаги е бил и
завинаги ще си остане такава... При това
действително състояние на нещата да
кажеш само, че „човешката мисъл е нещо
реално, че е сила, която се материализира
и създава нашата реалност“, е доста
елементарно, повърхностно и тривиално.
Истината е много по-дълбока, защото не
само човешката мисъл въздейства на
самия човек и на света, тази сила имат
и нашите чувства и емоции, нашите осъзнати
и неосъзнати потребности, реакции,
избори, мечти, надежди, намерения... Няма
нещо в нас, което да съществува и да не
е реална сила и което да няма въздействие
върху нас и върху света, в който живеем.
На
повърхността на нещата - „Ние сме това,
което мислим за себе си!“ Така се формира
нашето его. Аз съм мъж, българин, съпруг,
баща и дядо, минен инженер в пенсия по
болест, автор на ОнтоДиалектиката... В
този списък мога да добавя и други мои
идентификации, но и така нещата стават
ясни: „Аз съм това, което мисля за себе
си!“...и по-лесно ми е да вляза в ролята
на български пенсионер и минен инженер,
отколкото на американски астронавт или
на световен шампион по бокс. В този
списък обаче, аз не мога да впиша моите
неосъзнати импринтинги и идентификации,
а те със сигурност са повлияли не по-малко
върху това, което съм и в частност върху
изборите ми да бъда съпруг и баща, минен
инженер и автор на това или онова...
Разбирате ли? Ние сме не само това, което
мислим за себе си. Ние сме и онова, което
не осъзнаваме и не можем да изразим
мислено в словесна форма като своя
идентичност... И в тази връзка мисълта
и мисленето са най-вече средства чрез
което можем разумно, смислено и ефективно
да използваме своя мозък и по-специално
неговото ляво полукълбо за опознаване
на себе си и на света. А такъв инструмент
е и... вниманието, да кажем.
Да
направим сега едно упражнение. Усамотете
се в своето тихо и спокойно място за
медитация, отпуснете се и навлезте
отново в онова базисно „Аз съм!“
състояние на тялото и на духа, от което
обикновено започваме нашите самонаблюдения.
Ако сте били достатъчно настойчиви и
старателни в досегашните ни занимания,
това вече ще ви се отдава, дори когато
се занимавате с обичайните си ежедневни
дейности. Ако сега за пръв път попадате
на онто-практическа публикация просто
превъртете архива на моя блог:
http://onto-practice.blogspot.bg/
и се запознайте с първите публикации в
него от октомври 2016 г. Та... почувствахте
ли, вживяхте ли се в своето битие? „Аз
съм!“ - повторете наум тази мисъл няколко
пъти, докато завладее съзнанието ви и
всички останали мисли избледнеят и се
разсеят някъде назад в бекграунда. После
разширете тази мисъл до: „Аз съм
птица!“...“Аз съм птица, която се рее в
небето!“ Какво стана, получи ли се?
Видяхте ли родния си дом от птичи поглед?
Почуствахте ли топлото въздушно течение,
което ви издига нагоре, лекотата,
свободата, необятността зад хоризонта...?
А сега, унесени в своя полет, конкретизирайте
малко своето изявление: „Аз съм гълъб,
който се рее в небето!“ или: „Аз съм
ястреб, който се рее в небето!“, а може
би: „Аз съм чайка, която се рее в небето!“?
Виждате ли как след всяка конкретизация,
преживяването се променя, обогатявайки
се с нови и различни нюанси... А сега
изведнъж заявете: „Аз съм пуяк, който
се рее в небето!“ - какво стана, рухна
ли всичко, изчезна ли магията... и защо
се случи така, та нали и пуякът е птица...?
Просто това, с какво се идентифицираме
има огромно значение. Ние можем да си
представим, че сме различни птици, нещо
което очевидно не е истина, но не ни се
иска да бъдем пуяци – това накърнява
егото ни (вижда ни се обидно) и още повече
пуяци, които се реят в небето, което е
направо абсурдно.
А сега
да пробваме нещо изключително – така
да актуализираме своята идентичност,
че да се абстрахираме (освободим) от
своето его. Отпуснете се в своето базисно
„Аз съм!“ състояние. Може да задълбочите
преживяването като вдишвайки наум
произнасяте: „Аз...“, а издишвайки
довършвате фразата: „...съм!“ Концентрирайте
цялото си внимание върху това. Вдишване
= АЗ, издишване = СЪМ! Продължете така
няколко минути, докато дишането ви
навлезе в своя естествен, спокоен и
повърхностен ритъм, когото не упражнявате
съзнателен контрол върху него и тогава
променете постепенно фразата. Оставете
настрана подлога АЗ и концентрирайте
цялото си внимание върху действието
СЪМ. Вдишване = СЪМ, издишване = СЪМ!
Вдишване = СЪМ, издишване = СЪМ!...
Почувствахте ли промяната? Вече не се
обособявате като нещо индивидуално
съществуващо, различно от своето друго
и не поставяте никаква преграда между
себе си и света извън вас, между себе си
и своя Бог. Сега сте битие в най-чистата
му, вечна, обща и необременена с
идентификации форма. За да изживеете и
осъзнаете истинската дълбочина и
благодат на това състояние е необходим
известен опит, затова ще спрем засега
дотук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар