13. Онто-адаптация: Здравни последствия от разстроената личностна идентификация

Вече знаем колко важна е личностната идентификация и как чрез своевременната и актуализация можем да решим голям набор от проблеми, както и да подобрим своето представяне във всяка една житейска ситуация. Бях започнал да подготвям една публикация относно вътре-личностната хармонизация и себеовладяването, когато се зачетох в книгата на Майкъл Толбот „Холографската Вселена“ и попаднах на един текст, който има пряко отношение към разглежданата материя. По-долу ще приведа този текст, без редакторска намеса, като нагледна илюстрация и материал за размисъл:

“ЗДРАВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ МНОЖЕСТВЕНАТА ЛИЧНОСТ

Друго състояние, което нагледно илюстрира силата на въздействие на ума върху тялото, е разстройството на множествената личност (РМЛ). Освен че притежават различни картини на мозъчните вълни, подличностите на един множественик са психически силно отделени една от друга. Всяка си има свое собствено име, възраст, спомени и способности. Често всяка има свой собствен почерк, обявен пол, културна и расова история, артистични таланти, познания по чужди езици и коефициент на интелигентност.

Още по-забележителни са биологичните промени, които протичат в тялото на множествениците, когато те превключват личностите. Често пъти медицинско състояние, присъщо на една личност, мистериозно изчезва, когато друга личност вземе връх. Д-р Бенет Браун от Международното общество за изследване на множествената личност в Чикаго е документирал случай, в който всички от подличностите на един пациент били алергични към портокалов сок, освен една. Ако човекът пиел портокалов сок, когато някоя от неговите алергични личности е поела управлението, той получавал ужасен обрив. Но ако превключел към своята неалергична личност, обривът незабавно започвал да избледнява и той можел свободно да си пие портокалов сок.

Д-р Франин Хоулънд, психиатърка от Йейл, специализирала се в лечение на множественици, разказва още по-впечатляващ случай, свързан с реакцията на един множественик към ужилване от оса. Във въпросния случай мъжът идва на уговорената с Хоулънд среща с око, напълно затворено от оток, вследствие на ужилване от оса. Като разбира, че той се нуждае от медицинска помощ, Хоулънд вика офталмолог. За съжаление офталмологът можел да види човека най-рано след час и тъй като човекът изпитва остра болка Хоулън решава да пробва нещо. Както се оказва, една от личностите на мъжа била „анестезична личност", която изобщо не усеща болка. Хоулънд кара анестезичната личност да поеме управлението на тялото и болката се прекратява. Но се случва и още нещо. По времето, когато пациентът отива на преглед при офталмолога, отокът е изчезнал и окото му е станало нормално. Като вижда, че няма какво да лекува, очният лекар го изпраща у дома.

Не след дълго обаче анестезичната личност отстъпва контрола върху тялото и първоначалната личност на човека се завръща, заедно с цялата болка и подпухването от ужилването на осата. На другия ден той отива обратно при офталмолога, за да бъде най-накрая лекуван. Нито Хоулънд, нито нейният пациент казват на очния лекар, че човекът е множественик и след като го лекува, офталмологът се обажда на Хоулънд. „Той мислеше, че сме му скроили номер - смее се Хоулънд. - Искаше да се увери, че аз действително съм му се обадила предния ден и той не си го е въобразил."

Алергиите не са единственото нещо, което множе-ствениците могат да включват и да изключват. Ако съществува някакво съмнение относно контрола, който подсъзнанието упражнява върху ефектите на лекарствата, то изчезва при фармакологичното магьосничество на множественика. Като променя личностите си, един множественик, който е пил, може незабавно да стане трезвен. Различните личности реагират различно на различни лекарства. Браун регистрира случай, в който 5 милиграма диазепам - един транквилант - успокояват една личност, докато 100 милиграма са малко или изобщо не въздействат върху друга. Често една или няколко от личностите на множественика са деца и ако някоя зряла личност е взела лекарството, а след това управлението поеме детска, дозата за възрастния може да дойде твърде много за детето и да се получи предозиране. Трудно е също да се анестезират някои множественици, а са описани и случаи, когато множественици се събуждат на операционната маса, след като една от техните „неподлежащи на упойка" подличности вземе връх.

Сред състоянията, които могат да се менят от личност в личност, спадат белези от рани, от изгаряния, кисти, служене предимно с лявата или с дясната ръка. Остротата на зрението също може да бъде различна, а някои множественици си носят два или три чифта различни очила, за да се приспособяват към своите променящи се личности. Една личност може да бъде далтонист, а друга не, като дори и цветът на очите може да се променя. Има случаи на жени, които имат два или три менструални периода всеки месец, защото всяка една от техните подличности си има свой собствен цикъл. Логопедът Кристи Лъдлоу открива, че гласовата картина на всяка личност на множественика е различна, изключително постижение, което изисква такава дълбока психическа промяна, че дори и най-съвършеният актьор не може да си променя гласа достатъчно, за да прикрие своята гласова картина. Една множественичка, приета в болницата за лечение на диабет, смайва своите лекари като не показва симптоми, когато една от нейните недиабетични личности поема управлението. Има описания на епилепсия, която идва и си отива с промените в личността, а психологът Робърт А. филипс-младши докладва, че дори тумори могат да се появяват и да изчезват (въпреки че не уточнява какъв вид тумори).

Множествениците освен това оздравяват по-бързо от нормалните хора. Например има регистрирани няколко случая на изгаряния от трета степен, излекувани с невероятна скорост. Най-потресаващото от всичко е, както поне един изследовател - д-р Корнелия Уилбър, чието пионерско изследване на Сибил Дорсет е представено в книгата „Сибил" - твърди, че Множествениците не стареят толкова бързо, колкото останалите хора.

Как е възможно да се случват подобни неща? На един от последните симпозиуми за синдрома на множествена личност множественичка на име Касандра дава един вероятен отговор. Касандра приписва своята способност за бързо излекуване и на визуализационните техники, които тя практикува, и на нещо, наричано от нея паралелно обработване. Както тя обяснява, даже когато нейните променящи се личности не контролират тялото й, те все пак са будни. Това й дава възможност „да мисли" по множество различни канали наведнъж, да прави неща, като примерно да работи върху няколко различни статии едновременно, и даже да „спи", докато другите личности приготвят вечерята и почистват нейния дом.

Следователно, докато нормалните хора правят лечебни упражнения с използване на въображението само два-три пъти на ден, Касандра ги практикува денонощно. Тя дори има една подличност на име Силес, която има пълни познания по анатомия и физиология и чиято единствена функция е да прекарва двадесет и четири часа в денонощието в медитиране и въобразяване на едно напълно здраво тяло. Според Касандра именно това денонощно внимание към нейното здраве й дава предимство пред нормалните хора. Други множественици също правят подобни заявления.

Ние сме дълбоко привързани към неизбежността на нещата. Ако зрението ни е лошо, смятаме, че така ще е цял живот, а ако страдаме от диабет, нито за момент не си помисляме, че заболяването ни може да изчезне при промяна в разположението на духа или в мисленето. Но феноменът на множествената личност отправя предизвикателство към това вярване и предлага още доказателства за това, колко много от нашите психически състояния могат да засегнат биологията на тялото. Ако душата на човек с РМЛ е вид холограма с множествен образ, изглежда че и тялото е такова и може да се превключва от едно биологично състояние към друго толкова бързо, колкото раздаването на колода карти.

Системите за контрол, които трябва да бъдат в състояние да обяснят подобни способности, са слисващи и пред тях нашата способност да премахваме брадавици направо бледнее. Алергичната реакция спрямо ужилване от оса е сложен и многостранен процес и включва организираната дейност на антитела, произвеждането на хистамин, разширяването и спукването на кръвоносни съдове, прекомерното освобождаване на имунни субстанции и т. н. Какви неизвестни пътища на въздействие дават възможност на ума на един множественик да замрази всички тези процеси в тяхната поредност? Или какво им позволява да отменят ефектите на алкохола и други лекарства в кръвта, или да включват и изключват диабета? В момента ние не знаем и трябва да се утешим с един прост факт. Щом един множественик претърпи лечение и по някакъв начин стане отново цялостен, той или тя може да извършва тези превключвания по желание. Това подсказва, че някъде в нашата психика всички ние имаме способността да контролираме тези неща. И все пак това не е всичко, което можем да сторим..." http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=filosofiq&Number=1952176668

Съвременната медицина разглежда множествената (мултиплена) личност като „твърде рядко“ психическо разстройство, което се изживява като реално съществуване на две или повече диференцирани личности у един индивид. Обикновено едната личност, не знае за съществуването на другите и индивидът напълно превключва от един личностен регистър към друг. Разстройството се среща по-често при жени с дълга психиатрична история и се отнася към т. нар. "посттравматична стресова патология". Ако се приеме, че психичният травматизъм води до определени промени, то има няколко варианта на проява:

1. Дисоциативни разстройства.
2. Множествена личност.
3. Посттравматично стресово разстройство. (Психичният травматизъм НЕ ВОДИ до шизофрения, манийно разстройство, деменция!)

Смята се, че посочената патология е една от възможните реакции на психични травми или стрес. Но има автори според които тази патология се отнася до състоянията на личността, а не е психоза или невроза. Повечето автори са на мнение, че множествената личност се развива повече у жените (90 % в САЩ), в чиято анамнеза е открит някакъв ранен психичен травматизъм (най-често инцест или мощно физическо малтретиране от страна на майката). Смята се, че въпросният травматизъм трябва да се е осъществил преди 9-годишна възраст (т.е. достатъчно рано), защото след тази възраст той не би довел до посттравматичен синдром на мултиплена личност. Обикновено описваните в множествената личност лица са с полярна характеристика (конформна и агресивна; напр. д-р Джекил и м-р Хайд).
За поставянето на ДИАГНОЗА "множествена личност":

1. Трябва да има ясен травматизъм;
2. Обикновено има предишни други психиатрични диагнози;
3. Има ясно изразени колeбaния в нивото на функциониране;
4. Засегнатите говорят за себе си в множествено число;
5. Често имат проблеми с времето - да ситуират нещата в тяхната последователност;
6. Откриват предмети, за които не знаят как са попадлани у тях;
7. Имат главоболие.

Напоследък се смята, че жертвите на насилие (особено на сексуално насилие в детството) са склонни да функционират по патологичен начин (не винаги в смисъла на множествената личност) и като че ли никога не могат точно да "нагласят" своята идентичност. Заболяването не се лекува. Прилага се хипноза, но по-скоро с диагностична цел. http://www.icp-bg.com/konverzion.php

Очевидно е, че от тези посттравматично-стресови позиции на съвременната медицина не могат да се обяснят всички наблюдавани прояви на множествената личност. Затова се търсят не конвенционални обяснения, свързани с древно-източните представи за инкарнация и прераждане на душата или с новата холографска парадигма за същността на Вселената и Човека. От онтодиалектична гледна точка към този момент също не можем да предложим еднозначно и убедително обяснение, но можем да се фокусираме върху осъзнаването на вътрешно-личностните процеси свързани и произтичащи от промените в идентификацията и от избора на различни житейски роли в ежедневието. 

12. Онто-практика: Как създаваме своя свят или своето... КРЕАЦИОНИСТКО ТЯЛО?

Миналия път видяхме какво представляват реакцията „борба или бягство“ и предизвикания от нея стрес и как чрез съзнателна промяна на отношението си към света извън нас можем да ги овладеем и до голяма степен да ги премахнем от своя живота. Сега ще поогледаме отново тази материя, за да видим по-цялостно картината...

Според George Berkeley (1685 – 1753) в нашия опит съществуват единствено идеи – усещания за цвят, топлина, съпротивление и т.н. Той смята, че съзнанието притежава вродени знания за някои абсолютни същности. Първичните идеи са неотделими от вторичните и в тях има толкова много вариации, колкото и в другите. Разбирането, според което нашите усещания "са резултат от въздействието на различни по конфигурация, брой, движение и размер корпускули, определено трябва да е погрешно", смята Бъркли. Той не отрича съществуването на скалите, околността или предметите от пейзажа, но твърди, че те съществуват единствено поради това, че са елементи на мислещите души и съществуват единствено в ума – тоест вижда материалната субстанция само от гледна точка на душата, на усещането, на това, което се „чувства” в ума - http://proektomg.imamproblem.com/Modern_01/berkli.html

В днешно време, след историческия крах на марксизма-ленинизма, вижданията подобни на тези на Бъркли са изключително популярни, особено в социалните мрежи, където свободно се формират групи по интереси. Член съм на повече от 20 подобни групи и с особен интерес следя изявите в една от тях, наречена „Когиталност – всичко, което Е!“ Първоначалният ми интерес бе продиктуван от очакванията ми, че в групата се споделя теория, обясняваща това, което съществува. „Ето хора, които са стигнали до ОнтоДиалектиката паралелно с мен!“ - помислих си аз и започнах да чета: „Отдавна е известно, че всичко е енергия. Теоремата на Бел твърди, че всяка частица във Вселената е в „мигновена” връзка с всяка друга. Съществуват практически доказателства, че теоремата е вярна. Но това, че тази теорема е вярна, влиза в противоречие със специалната теория на относителността (СТО). Тя също е доказана и твърди, че не съществува скорост, по-голяма от скоростта на светлината. Тогава кой е прав? Рене Декарт с това, че заявява и доказва, че мисленето е в основата на нещата, на съществуващото… Хермес – с това, че цялото е ум, а светът – ментален, Исус – с това, че сме от Светлината, която идва сама от себе си… или Алберт Айнщайн с теория на относителността? А дори може би… Едуард Уитън с общата суперструнна теория, теорията за фракталите или тази за паралелните светове? Тогава кой – да се запитаме отново – е прав...? Теория от Когиталността заявява: всички са прави!“ https://www.facebook.com/groups/clubcogitality/?ref=bookmarks

Е-е, викам си, това е сериозна, научно-издържана работа и влязох в групата... Имам приятели, които искрено вярват в Теорията от когиталността и с които ми е интересно да дискутирам някои от публикациите. Ето ви по-долу част от една такава наша дискусия, без редакторска намеса от моя страна:

Rado Velichkov Милко, понеже прочетох доста от коментарите ти под някои от последните постове, включително и предходният, който включва тази мисъл: "в една група на когиталисти, които сами творят своята реалност", мисъл, която в други форми е споменавана неведнъж в твоите коментари, искам да уточня следното. Всеки (всяко проявление) твори своята реалност сам. Когиталист, Онто-практикуващ, комунист, сериен убиец или духовен водач, това няма значение, защото абсолютно всеки генерира, сътворява и изживява своята реалност.

Харесвам · Отговор · 1 · 2 март в 14:09

Милко Гърчев Здравей, Радо! Не знам чел ли си Бхагават Гита, но ако не си, мисля, че ще ти бъде доста интересна. Сигурен съм, че когато човек отчете това, което пише в тази хилядолетна и свещена книга самоувероността му, че твори сам своето битие просто се изпарява доста бързо... Аз през целия си живот не съм срещал нищо по-мъдро от Бхагават Гита, чета я и я препрочитам в различни издания от 1993 год. и винаги откривам нещо ново, красиво и полезно за мен. Всичко, което правя в живота си в това число и в интернет е повлияно малко или много от тази книга и прости ми, но не мога в никакъв случай да сравнявам нейната мъдрост с "прозренията" в групи като нашата... Бъди жив и здрав и не приемай нещата на прима-виста, ние не сме свое собствено творение, а изява на една много по-дълбока трансцедентална реалност...

Харесвам · Отговор · 2 март в 14:35 · Редактирано

Rado Velichkov Не съм чел Бхагават Гита, чувал съм това име, предполагам, че има много мъдрости вътре. Това, което казваш е вярно, че ние сме изява на много дълбока трансцедентална реалност, но си позволи да приемеш и другото, че ние създаваме света, който преживяваме. Генерирането на реалността не се извършва с физическия ни ум (Егото, личността), то става с друга по-дълбока част от нашето съзнание. Благодаря и ти желая също всичко добро!

Харесвам · Отговор · 2 март в 15:01

Милко Гърчев Rado Velichkov Пишеш: "но си позволи да приемеш и другото, че ние създаваме света, който преживяваме". Аз не отричам напълно тази постановка, но използвам малко по-различна формулировка. Виж следния пример. Сядаш да обядваш и пред теб на масата има твърд хляб и кофичка кисело мляко, а на теб ти се яде свинска пържола със салата и чаша бира. Ако създаваш света, който преживяваш ти без усилия би успял да трансформираш яденето на масата, в това което желаеш. Нещо повече - би успял да създадеш, това което желаеш от нищото. Не става така обаче, ти просто приемаш действителността такава, каквато е и променяш отношението си към своя обяд. По-лесно е да си внушиш, че пържолата и бирата не са това, което ти е нужно и щеш-нещеш да се задоволиш с наличната реалност на твърдия хляб и киселото мляко... Има данни за хора на Изток, в света повлиян от Бхагават Гита, които умеят да материализират своите желания и желанията на другите - Бабаджи, Сатя Сай-Баба и незнам още кой си, но ние все още не сме от тях. В интернет можеш да намериш информация за тях... Успехи!

Харесвам · Отговор · 2 · 2 март в 15:57

Lyubomir Ivanov Изхождайте от личните си преживявания,защото, ще сте дуални до безкрай!!! Няма човек който поне едно нещо да не си е помислил и хоп да му се е збъднало и да е казал....Брей за това си мислих и то взе че стана. Малко или много всеки е творец. Пример давам,когато мислиш да си намериш работа... И си намериш работа ти пак възоснова на това ,че си си мислил да си намериш работа си си, намерил работа и си извършил дейсвия въз основа на своите мисли и си го постигнал!!! Никъде в теорията на когиталността не се казва,че си седиш просто и мързелуваш и мислейки управвляваш, целият свят и цялата вселена! Ами нека задъдем въпроса ето така? Кой е товерцът на реалността, ако не е човекът?

Харесвам · Отговор · 1 · 2 март в 16:11

Eva R Angel Много бях впечатлена, когато за първи път се сблъсках с теория на Когиталността. Спомням си обаче едно интервю с Ивомир, в което самият той казва, че не всичко зависи от нас. Ние сме в една система, и дори ако говорим за холографска Вселена, то някъде там е посято зрънцето на нашата реалност. Груповото съзнание е в състояние да изгражда, но не всеки индивид по отделно.

Харесвам · Отговор · 2 · 2 март в 16:15

Дърдорим си ние така във Facebook, малко или много повлияни от хилядолетната мъдрост на Ведите и крайния субективизъм на Бъркли, префасониран и научно модернизиран, а въпросът каква част от своята реалност ние все пак създаваме сами, си остава без общо-приемлив отговор. Човек се ражда, учи се, работи, влюбва се, прави дом и семейство, отглежда деца, трупа пари и имоти, изобретява машини, пише книги, рисува картини... Но колкото и да се насилва не може да сътвори от Нищото и един-единствен квант енергия – срещу това действа природния Закон за запазване на енергията. Не може да сътвори от Нищото и един-единствен електрон – има Закон за запазване на електрическия заряд... Не може да сътвори от Нищото каквато и да е друга елементарна частица – има закони за запазване на лептонния заряд, барионния заряд и на какво ли още не. Дори Бог не създава Земята, Небето, Животните и Човека от Нищото. Той само вкарва ред в изначално съществуващия Хаос. И Христос не създава виното в Кана от Нищото, а само превръща водата във вино. Но все пак Човекът ТВОРИ – със всяка своя мисъл или действия той създава и обменя информация и изразява своята идентичност, своето отношение към себе си и към своето друго. Ако това, което създава е единствено някакъв негов субективен свят – то какво ли би останало от това творение след физическата му смърт?... Това, което човек създава и което в някаква степен остава да живее и след кончината му е едно КРЕАЦИОНИСТКО ТЯЛО. И с него картината става почти пълна. Към етерното, физическото, астралното, духовното и т.н. тела на човека, дадени му от Твореца и описани от мъдреците на Изтока, ние можем да добавим и това тяло, което човек си създава сам през своя живот. Какво представлява индивидуалното креационистко тяло, какво съдържа и какво от него ще просъществува във вековете – един Господ знае. Факт е обаче, че и днес ние сме под влияние на това, което предците ни преди хилядолетия са сътворили...  

11. Онто-практика: Още за идентификацията, адаптивно-функционалната недостатъчност и... СТРЕСА

Миналия път видяхме колко дълбоки са корените на човешката ни адаптивно-функционална недостатъчност и как мажем частично да я преодолеем като:
     1. Търсим своята мисия, смисъла в този живот и влизаме в роли, които ни помагат да постигнем себереализация;
     2. Постоянно осъзнаваме и актуализираме личностните си идентификации (ролите в които влизаме) и изчистваме съзнанието и подсъзнанието си от стари мисловни нагласи, предразсъдъци и стереотипи, които ни пречат да бъдем себе си.

Упражнихме тази техника като направихме един най-обикновен списък с нашите минали, настоящи и желани в бъдещето идентификации и с негова помощ веднага открихме някои принципни противоречия и ролеви несъответствия, които, ако не бъдат своевременно осъзнати и отстранени, могат тотално да ни провалят. Сега ще продължим онто-практиката си като обърнем малко внимание и на това как идентифицираме своето друго – Не Аз-а и как това се отразява в преживяванията и в поведението ни.

От предишните ни занимания вече знаем, че другото на Духа, който осъзнава себе си започва със собственото му физическото тяло и се простира до безкрайността на материалната Вселена. Знаем и това, че за строителният работник нещата стоят по друг начин – неговото друго започва извън физическото му тяло – от пирона, забит накриво в кофража, от мистрията и теслата, хвърлени в ъгъла, от торбата цимент, разпилян по пода, от тухлата, която всеки момент може да падне от скелето... до колегите, седнали рано-рано на по бира и началника, който още не се е появил на обекта. Духът знае, че е вечен, уникален и незаменим, в съсъществуване със своето друго, проявление на всепроникващия и всеприсъстващ божествен интелект... Строителният работник знае, че е добре да извади стърчащия от кофража пирон, да си прибере инструментите, да събере разпиляния цимент и да махне от скелето тухлата, която всеки момент може да падне и да удари някой през краката... знае, че не бива да сяда на по бира с другите, защото началника всеки момент ще цъфне на обекта... Духът няма с кого да се бори и от кого да бяга, строителният работник е в постоянен стрес от контакта със своето друго.

Walter Cannon въвежда преди повече от век – през 1915 г. термина „борба или бягство“, за да опише отговора, който дава животинския организъм на заплахи за телесни промени от болка, глад, страх и ярост. Пръв той въвежда и понятието „стрес“, доразвито и изучено по-късно от Hans Selye... А при последните си изследвания психолозите вече отчитат и адаптивно-функционалните смущения в резултат от емоционална възбуда. Колкото и да търсите обаче почти няма да намерите информация за това, как неосъзнатата или осъзната идентификация на индивида влияе на интензивността на преживявания от него стрес и как се отразява на неговата адаптация, на поведението му или на физическото му и душевно здраве...

За илюстрация да видим двата пасажа по-долу. Първият е взет от NewAge сайта http://misli.newage.bg/ и се опитва да покаже „кaĸ ни влияят миcлитe“ като предизвикват в нас реакция на „бopбa или бягcтвo“.

„Xopaтa ca нa зeмятa oтдaвнa. Eднa oт ocнoвнитe пpичини зa oцeлявaнeтo им дoceгa e виcoĸopaзвитaтa, интeгpиpaнa и мигнoвeнa peaĸция пpи yceщaнeтo нa oпacнocт, peaĸция, извecтнa ĸaтo „бopбa или бягcтвo“, която дeйcтвa пo cлeдния нaчин.

Дa cи пpeдcтaвим нe твъpдe oтдaвнaшния нaш пpapoдитeл Зaг. Зaг e дaлeч пo-нaпpeднaл oт пeщepния чoвeĸ — нayчил ce e дa paбoти cъc ceчивa, дa oбpaбoтвa зeмятa, дa cи cтpoи yбeжищa oт ĸaл, пpъчĸи и лиcтa. Eдин дeн Зaг излизa нa лoв (или ĸoпae нивaтa cи, ĸaĸтo пpeдпoчитaтe), ĸoгaтo чyвa, чe в xpacтaлaĸa изпpaщявa cъчĸa.

Зaг, тъй ĸaтo имa дocтa дoбpe paзвит yм, cи cпoмня, чe вeднъж, cлeд ĸaтo чyл изпpaщявaнeтo нa ĸлoни, oт xpacтaлaĸa излязъл звяp и изял cecтpa мy Зaгpинa. Toй вeднaгa cвъpзвa изпpaщявaнeтo нa ĸлoни c ĸpъвoжaдни звepoвe. И бeз дa миcли дopи, ce пoдгoтвя. Фoĸycиpa цялoтo cи внимaниe въpxy мecтoпoлoжeниeтo нa изпyĸaлaтa ĸлoнĸa. Moзъĸът мy ce ĸoнцeнтpиpa въpxy тoвa, ĸaĸ дa влoжи пoвeчe eнepгия в ceтивaтa cи. Умът мy бъpзo oбмиcля възмoжни cтpaтeгии нa oтбpaнa и пътищa зa oттeглянe. Eмoциитe мy ce paзгopeщявaт, пoлyчaвa ce eднa oпиянявaщa ĸoмбинaция oт cтpax и яpocт. Aдpeнaлин, зaxap и дpyги вeщecтвa ce пoвишaвaт в opгaнизмa. Kpъвтa ce oтĸлoнявa oт oтнocитeлнo нeвaжни фyнĸции нa тялoтo, ĸaтo нaпpимep xpaнocмилaнe, бopбa c инфeĸциитe, лeĸyвaнe нa paни и дpyги вътpeшни пpoцecи, и ce oтпpaвя ĸъм мycĸyлитe, ocoбeнo нa pъцeтe и ĸpaĸaтa, oчитe ce пpитвapят, тялoтo ce нaпpягa.

Toй e гoтoв. Зa нeгo имa двe възмoжнocти — или дa ce биe, или дa бягa, „дa зaeмe изчaĸвaтeлнa cтoйĸa и дa ce cpaжaвa или дa изчeзвa oт мяcтoтo“, ĸaĸтo ĸaзвa Джoни Mитчeл. И oттyĸ oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo“. Toвa e eднa aвтoмaтичнa, физиoлoгичнa peaĸция пpи oпacнocт — ĸaĸтo дeйcтвитeлнa, тaĸa и въoбpaжaeмa.

Taзи oтвeтнa peaĸция „бopбa или бягcтвo“ e билa ocнoвнo opъжиe зa oцeлявaнeтo нa чoвeшĸия poд... Зaг и дpyгитe ĸaтo нeгo... ca oцeлeли пъpвo в битĸaтa c дивитe звepoвe, a пocлe... във вoйни cъc ceбeпoдoбнитe cи. Teзи c пo-изocтpeнa peaĸция зa бopбa или бягcтвo ca oцeлявaли, зa дa пpoдължaт дa вoювaт, и ĸoeтo e oщe пo-вaжнo oт гeнeтичнa глeднa тoчĸa, зa дa ocтaвят пoĸoлeниe...

...Πo иpoния нa cъдбaтa cъщaтa oтвeтнa peaĸция ce e пpeвъpнaлa в нeщo ĸaтo бeлeг зa oцeлявaнe и в cъвpeмeннитe cвpъxмoдepни вpeмeнa... „Звяpът“ вътpe в чoвeĸa e oщe cилeн. Taĸa чe oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo“ e вce oщe живa в нac... и ни убива.

Koгaтo ни пpeceĸaт внeзaпнo пътя или ни гoвopят нeyчтивo, ĸoгaтo ce cтpaxyвaмe, чe paбoтaтa ни e в oпacнocт или ни yвeличaт нaeмa, или cлyшaмe пpeдcĸaзaниятa нa Hocтpaдaмyc зa зeмeтpeceния... ĸoгaтo зaбpaвят, чe cмe peзepвиpaли мaca в pecтopaнтa, или ни ce cпyĸa гyмa, тaзи oтвeтнa peaĸция ce зaдвижвa c пълнa cилa, ĸaтo чe ли живoтът ни зaвиcи oт тoвa.

Имa и нeщo пo-лoшo — oтĸлиĸвaнeтo c „бopбa или бягcтвo“ ce зaдвижвa дaжe ĸoгaтo caмo cи пpeдcтaвим, чe пpecичaт нeпpaвилнo пътя ни или чe paбoтaтa ни e в oпacнocт, чe ни иcĸaт yвeличeниe нa нaeмa, или ĸoгaтo cи пoмиcлим зa пpeдcĸaзaните от Hocтpaдaмyc зeмeтpъcи, както и зa тoвa, чe мoжe дa ни ce cпyĸa гyмa. Дopи aĸo нитo eднo oт тeзи „бeдcтвия“ нe ce cлyчи, caмo миcълтa зa тoвa, чe ca възмoжни, e дocтaтъчнa дa зaдвижи oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo.““

Изглежда правдоподобно, но само изглежда, защото реакцията „борба или бягство“ по-горе е представена като чисто човешки феномен. От това описание не става ясно, защо подобна реакция се наблюдава и при животни, които от еволюционна гледна точка не би трябвало да мислят... Не става ясно и как ние съзнателно бихме могли да култивираме тази примитивна реакция и да и предадем една по-поносима форма. Но да видим и втория пасаж. Той е от книгата на Kevin Richardson „Част от прайда: Моят живот сред големите котки на Африка“ https://lira.bg/archives/46790

„За разлика от другите хора, които работеха с опасни животни, аз не влизах при тях въоръжен със сопа. „Ти си ненормален, човече!”, казваха другите. Аз обаче не мислех, че съм такъв само защото не се нуждаех от някакъв прът, за да изградя отношения с дадено животно. По това време вече ме считаха за странен и имах славата на човек, който нарушава установените методи за работа с животни. С лъвове като Тау и Наполеон, които считах за свои братя, бях изградил отношения на основата на взаимно доверие и уважение. Познавах ги, откакто те бяха на около шест или седем месеца, и винаги съм се държал така, сякаш аз съм един от тях, лежейки долу в тревата, на тяхното ниво, вместо да се отнасям с тях като повелител, който размахва сопа или камшик. Ако използваш прът, когато работиш с едно животно, в някакъв момент трябва да го оставиш. „Така или иначе – отвръщах на хората, които ме критикуваха – с какво ще ти помогне сопата, ако лъвът наистина иска да те докопа?”

Почувствахте ли разликата – разликата в личностните идентификации? В първия случай независимо дали избираме да се борим или да бягаме ние автоматично се самоопределяме като враг на своето друго. То ни мисли нещо лошо и ние сме готови да му противостоим. Във втория случай считаме лъвовете „за свои братя“ и изграждаме с тях „отношения на основата на взаимно доверие и уважение“. Коя от двете нагласи е по-правилна? Можем ли категорично да се произнесем? Не, а и защо да го правим? Тук е достатъчно просто да констатираме, че личностната ни идентификация има непосредствено отношение към физическия и емоционален стрес, който срещата ни с другото извън нас ежедневно ни причинява... И ако сме достатъчно възприемчиви, наблюдателни и осъзнати с по-голяма вероятност бихме постигнали такава духовна нагласа при която да се валидни идентификациите: „Аз съм... обичам това, което е извън мен!... И То ме обича!“ 

10. Онто-практика: Още за идентификацията и адаптивно-функционалната недостатъчност

Миналия път видяхме, че какъвто и да е човек – духовно извисен или материално центриран, в каквато и житейска роля да се е вживял, каквото и да мисли и да прави, все нещо ще пропусне, все някъде ще сгреши... и нарекохме тази човешка особеност адаптивно-функционална недостатъчност (АФН). Корените и са изконни...

Позната ли ви е библейска история за „първородния грях“ (Битие гл. 2-3)? След като го създал, Господ заселил човека в Едемската градина и му заповядал: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ Ева обаче била изкусена от змията: „Никак няма да умрете, но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще бъдете като богове, знаещи добро и зло”. Взела жената плод от дървото, яла и дала и на Адам да яде. Тогава очите им се отворили и те видели, че са голи... Господ разбрал, че са нарушили заповедта му, разгневил се и с проклятия изгонил човека от рая, преди да е ял и от дървото на живота и да е станал безсмъртен: „...проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Може ли дори днес да се нарисува по-изразителна картина за човешката неадекватност и адаптивно-функционална недостатъчност? Човекът се изправя пред Творението незрял и неосъзнат, не познава себе си и собствената си голота, наивен и доверчив, няма срам, няма страх от Бога... опитва нещо непознато, просветва му за миг и същевременно греши, защото предизвиква срам и гняв, проклятия, изгонване от дома, безкрайни страдания и болка...

От научна гледна точка можем да направим повърхностен и непълен опит за доизясняване на картината като погледнем какво пише за човешките възприятия в Wikipedia.org: „В научните среди се води дискусията за това какво точно представляват възприятията. Нормално се счита, че има възприятие за допир, вкус, мирис, светлина и звук. Освен тези основни типове възприятия, някои бозайници имат способност да реагират на болка, местоположение в пространството, движение на части от собственото тяло и температура. Други животни са способни да усещат магнитни и електрични полета.“ Какво излиза – човек не възприема всичко, което става в света около него. Нещо повече, вижда по-зле от орела, чува по-слабо от змията, обонянието му е по-лошо от това на вълка, а да не говорим, че не притежава магнитни сензори като гълъба или електрически сензори като акулата. Отделните хора възприемат, интерпретират и реагират на получената информация по различен начин – има късогледи и далекогледи, далтонисти, глухи, аутисти... От най-ранно детство всеки вижда, чува и откликва на света по свой единствен и неповторим начин. Всеки трупа свой собствен опит и свои собствени грешки. Адаптивно-функционалната недостатъчност ни е общо-присъща, но по индивидуално-специфичен начин, затова всеки от нас има да учи своите лични житейски уроци и да решава своите лични житейски проблеми. Тя заедно с любопитството да я изучим и с волята да я преодолеем са най-човешките ни качества. Ние не сме съвършени и можем винаги да съгрешим с божествената цел да се осъзнаем, да се извиним, да се поправим и да изберем по-добрия път за себе си към истината и към Бога. Всяко преживяно усещане, чувство, емоция, всяка изказана или вътрешно затаена мисъл, всяка спонтанна реакция или добре планирано действие ни идентифицират пред нас, пред света и пред Бог, вкарват ни в някаква роля и ни дават възможност да я изиграем добре или да се провалим. Какво бихме могли да направим, за да увеличим лавинообразно своите успехи?

1. Да търсим своята мисия, смисъла в този живот и да влизаме в роли, които ни помагат да постигнем себереализация;
2. Постоянно да осъзнаваме и актуализираме личностните си идентификации (ролите в които влизаме) и да изчистваме съзнанието и подсъзнанието си от стари мисловни нагласи, предразсъдъци и стереотипи, които ни пречат да бъдем себе си.

А сега да упражним тези възможности с изготвянето на един най-обикновен списък:

Бил съм:	ученик в минен техникум, безработен, строителен работник, атеист, социалист, профсъюзен активист...
Сега съм:	технически ръководител в строителството, студент по икономика (задочно), православен християнин, симпатизант на ГЕРБ...
Искам да бъда:	икономист, специалист по финансови пазари и валутна търговия, финансово независим, достоен и добър човек, полезен за своето семейство и за другите...

Направете подобен списък за себе си, вгледайте се и помислете – всичко ли в него е в хармония с вашата мисия (ако съзнавате каква е тя), няма ли мисловни нагласи и модели на поведение от миналите ви идентификации, които да ви пречат сега или да са спънка пред бъдещите ви планове? Няма ли нещо съществено, което да сте пропуснали да включите в списъка? Възможно ли е да има нещо, което подсъзнателно да ви дърпа назад? Допълнете списъка и коригирайте допуснатите в него грешки, след това се замислете няма ли идентификации, които да влизат в конфликт, така че вживяването в една роля да прави невъзможно доброто изпълнение на друга. Това е особено важно при идентификации, които се разминават във времето и на пръв поглед не би трябвало да си влияят. Да погледнем за миг по-горе. Един православен християнин не може да бъде повече атеист – миналото е отречено и изглежда преодоляно в този аспект. Но един православен християнин може с пълна сила да си остане социалист и да симпатизира на някой от синдикатите, независимо че сега гласува за ГЕРБ. Най-интересният въпрос тук е – може ли такъв човек да бъде ефективен инвеститор или спекулант на финансовите пазари. Не влиза ли интересът му към парите в конфликт с духовните ценности на православния християнин и със социалните въжделения и манталитета на един синдикален активист? Та нали любовта към парите е в основата на всички човешки пороци! Конфликтът е толкова дълбоко стаен, че ако не бъде своевременно открит, осъзнат и разрешен нашият човек от примера няма никога да стане добър инвеститор и борсов спекулант. Всеки път, когато се опита да спечели някакви пари, дълбоко в себе си той ще се чувства духовно омърсен и социално отчужден от своята среда. Това ще му пречи да преследва свободно и открито своя интерес, страхувайки се да не бъде низвергнат и поруган... Или пък да не стане обект на нечия завист.

Мисля, че картината ни стана ясна и това е достатъчно за днес, нека да не подлагаме на повече изпитания нашите адаптивно-функционални способности. 

9. Онто-практика: Защо толкова често грешим, и можем ли нещо да променим?

От предишните ни срещи вече знаем колко важна е личностната идентификация и как със съзнателната и промяна можем да актуализираме отношението към себе си и към нещата около нас, заедно с произтичащите от това промени в поведението на най-дълбоко духовно и екзистенциално ниво. Сега ще продължим темата, като обърнем малко повече внимание на някои проблеми, свързани с възможностите ни да се адаптираме към промените в средата (да живеем в хармония със своето друго), да осъзнаваме своите грешки и своевременно да ги поправяме. Ще дефинираме понятието адапнивно-функционална недостатъчност (АФН)...

Представете си следната обичайна за ежедневието картина: ставаме сутрин недоспали, пускаме една вода в тоалетната, наплискваме лицето си на-две на-три (няма време за бръснене), взимаме набързо каквото ни попадне от хладилника, ако има време за кафе – добре и тръгваме, бързайки за работа. На излизане си хвърляме един бегъл поглед в огледалото и тичаме за автобуса. И така ден след ден – едно и също: евтината бекярска квартира, недоспалата и небръсната физиономия, чорлавата прическа, старите протрити дънки и старото яке, износените вече маратонки, недопушената цигара на спирката... Съседите ни познават и приемат в този ни вид и ако нещо се промени, гледат с недоумение и питат: „Как е? Какво става?“ И ние се познаваме така, пребиваваме в своята зона на комфорт. Знаем си работата, като пръстите на дясната ръка, познаваме си началниците до втръсване (пием си бирата с тях), знаем кога да се натегнем и как да се скатаем, знаем колко пари ще вземем и за какво стигат или не стигат... Имаме си дори философия - „Битието определя съзнанието!“ Милиони живеят като нас и други милиони мечтаят да си уредят живота като нас... Човекът е това, което и той и другите виждат и мислят че е, това което притежава, това което работи, това което изкарва – напълно тъждествен със своя материално-физически еквивалент...

Да видим сега какво е общото и в какво е разликата между двете личностни идентификации: „Аз съм духът, който осъзнава собственото си съществуване!“ и „Аз съм строителния работник, който бърза за работа!“ И двете идентификации са проява на Аз-а, който се самоопределя, обособява и противопоставя на своето друго – Не-аз. И двете идентификации предполагат и изискват притежаването на някакви способности и умения, необходими да се осъществи (да се изиграе) избраната роля. Различията обаче са повече от общите характеристики. Духът осъзнаващ себе си открива своята уникалност, ценност и неповторимост, той знае, че без него съществуващото всичко не може да бъде пълно и съвършено и нещо повече, той стига до мисълта, че е вечен и неунищожим... Духът няма материални котви, за които да се държи и такива не са му необходими. Осъзнава пребиваването си във физическото тяло и в материалната Вселена, но знае, че е нещо различно от тях, знае, че може да избира различни роли в света, който обитава и да ги играе с пълен успех, когато е в единение с Бога. Строителният работник, който бърза за работа има други илюзии, той си мисли, че е млад и силен, че може да пие вечер до късно и сутрин спал-недоспал да върви на обекта. Той знае, че от него в бригадата няма по-добър зидар, мазач, арматурист или кофражист и че това го прави незаменим. Работникът се е закотвил физически и материално в своето ежедневие и неговият избор на роли е ограничен. Усилията му са насочени да постигне и запази някакви предимства в упражняваната професия... И дори когато се моли той знае, че „Бог дава, но в кошара не вкарва!“

Какво излиза? Колкото по-конкретна и детайлизирана е личностната идентификация, толкова по-ограничени са възможностите за избор и адаптация и по-илюзорни са предимствата и притежаваните умения. В цялата Вселена не може да се намери дух идентичен на вас, но и в съседната бригада има предостатъчно добри мазачи и арматуристи, нали... Най-интересното обаче е, че всички ние във всеки миг от своя живот и във всяка една житейска ситуация сме носители и по необходимост съвместяваме в себе си от една страна своята актуално-фронтална личност, с която се явяваме пред света и се справяме с ежедневието и от друга страна една по-висша, трансцедентална същност, с целият и духовен потенциал... И най-светия аскет потънал в самадхи (в единение с Бога) има нужда от някой неща: от видело, от свеж въздух, от къшей хляб, водица, от нещо да прикрие срамотиите си, да се прислони... Разказват, че Диоген имал само една паница, с която си гребял вода. Видял бездомно куче да лочи от локвите и хвърлил паницата... Хвърлил паницата – но не се отказал от водата!

Миналия път упражнихме медитация, която ни помага да се абстрахираме от своето его и да се потопим в потока на битието, като от „Аз съм!“ преминахме в състоянието „Съм!“ Видяхме, че тази медитация ни дава възможност да изчистим за кратко или за по-дълго всички стари идентификации. Когато я овладеем достатъчно добре, ние ще можем дори в ежедневието си да се абстрахираме в голяма степен от своя Аз и да мислим и действаме по един не толкова егоистичен начин. Но това не ни решава всички проблемите, произтичащи и свързани с нашата идентичност. В ежедневието си с другите всеки от нас е някой със свое физическо присъствие, със своя неприкосновена територия, със свое име, чувства, интереси... Колкото и да съм потопен в потока на абсолютното си собствено и космическо битие, достатъчно е жена ми да извика от кухнята: „Милко, я отиди до магазина!“, за да ме върне към моята актуално-фронтална личност и идентичност на домакин и съпруг. Това, че съм дух, който осъзнава себе си и може да се абстрахира от своето его не ми помага да подправя яденето във фурната, без да съм купил подправки... Та тази противоречивост и поли валентност на човешкото битие наричам адаптивно-функционална недостатъчност (АФН). Както и да се идентифицира човек, колкото и осъзнат да е, в каквато и възвишена или битово-банална роля да е влязъл все има нещо, в което да е неадекватен и да греши... Звучи стряскащо, нали?... Да спрем ли дотук и да си дадем малко време, за да свикнем с идеята, че сме изначално обременени или направо да благодарим на Бога, че ни е дарил с този чуден подтик и механизъм вечно да търсим и преоткриваме себе си?

Вижте как се идентифицира друг един блогар, за да почувствате сложността на процеса и от негова гледна точка - http://adyulgerov.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html      

8. Онто-практика: Как създаваме себе си (своето Его) и можем ли да се абстрахираме от него?...

От предишната ни среща вече знаем колко важна е личностната идентификация и как със съзнателната и промяна можем да актуализираме отношението към себе си и към нещата около нас, заедно с произтичащото ни от това поведение на най-дълбоко духовно и екзистенциално ниво. Сега ще продължим тази тема, като обърнем малко повече внимание на някои доста банални клишета, свързани с творческата сила на мисълта, с формирането на нашето човешко ЕГО и с възможността да се абстрахираме от него.

Влизаме в Google и търсим какво пише по въпроса. Отваряме на посоки и четем: „Всяка наша МИСЪЛ е нещо реално – тя е СИЛА... редица изследвания в Йелския, Чикагския и Станфордски университети доказват, че мисълта произвежда явления, подобни на електрическите, че частиците на живата материя се променят от положителни на отрицателни и обратно под влияние на мисълта... много примери от живота ни показват как мисълта влияе не само върху тялото ни и нашето здраве, но променя и нещата около нас – хората, обстоятелствата…Тя се излъчва от нас, създава наша собствена атмосфера и влияе на другите и на тяхното отношение към нас. Хората ни виждат такива, за каквито се мислим...“ На друго място четем, че „мисълта се материализира“, че „тя е всичко“, че чрез мисълта си „ние създаваме нашата реалност“, „караме нещата да се проявят“... Как стоят нещата за нас от общо-философска (онтодиалектична) и от чисто практичесна гледна точка?

От предишните публикации знаем, че съществуващото е всичко. Освен че се самонаблюдава, самоосъзнава и самоорганизира от изпълващия го с присъствието си всепроникващ интелект, то се самозапазва (не губи никога своето битие и не се превръща в своето друго, в нищо), самоопределя се, движи се само, самоизменя се... С други думи казано: съществуващото е всичко, което е, то е единно, неговото друго - лишеното от битие няма свойства, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Единното съществуващо е затворена система, която се самосъхранява и самоопределя и това са двата основни принципа (закона), изразяващи неговата същност. Повече по въпроса ще намерите тук: http://ontodialectics.orgfree.com/#Vavedenie.

От чисто човешка гледна точка това означава, че всеки миг, във всяко едно състояние, с всичко което правим (или не правим), ние се самоопределяме, проявявайки своята дълбока същност. Докато сме живи, ние дишаме, храним се, движим се, обменяме вещества, енергия и информация... Дори и след това, ние продължаваме да присъстваме в спомените и в сънищата на близки и познати, в снимките и в картините, на които сме изобразени, в документите, в разказите, в статиите и в книгите, които споменават за нас... Ние въздействаме и продължаваме да въздействаме върху себе си и върху света с всеки квант излъчена или приета от нас енергия, но и с всеки бит, свързана с нас информация. Искаме или не искаме, с радост и с любов, с болка, с гняв или с омраза, съществувайки тук и сега или там някъде в отвъдното, ние непрестанно формираме себе си и света извън нас... и не можем да избягаме от този онтодиалектичен закон. Всеки от нас е неотделима частица от всичкото, което е, винаги е бил и завинаги ще си остане такава... При това действително състояние на нещата да кажеш само, че „човешката мисъл е нещо реално, че е сила, която се материализира и създава нашата реалност“, е доста елементарно, повърхностно и тривиално. Истината е много по-дълбока, защото не само човешката мисъл въздейства на самия човек и на света, тази сила имат и нашите чувства и емоции, нашите осъзнати и неосъзнати потребности, реакции, избори, мечти, надежди, намерения... Няма нещо в нас, което да съществува и да не е реална сила и което да няма въздействие върху нас и върху света, в който живеем.

На повърхността на нещата - „Ние сме това, което мислим за себе си!“ Така се формира нашето его. Аз съм мъж, българин, съпруг, баща и дядо, минен инженер в пенсия по болест, автор на ОнтоДиалектиката... В този списък мога да добавя и други мои идентификации, но и така нещата стават ясни: „Аз съм това, което мисля за себе си!“...и по-лесно ми е да вляза в ролята на български пенсионер и минен инженер, отколкото на американски астронавт или на световен шампион по бокс. В този списък обаче, аз не мога да впиша моите неосъзнати импринтинги и идентификации, а те със сигурност са повлияли не по-малко върху това, което съм и в частност върху изборите ми да бъда съпруг и баща, минен инженер и автор на това или онова... Разбирате ли? Ние сме не само това, което мислим за себе си. Ние сме и онова, което не осъзнаваме и не можем да изразим мислено в словесна форма като своя идентичност... И в тази връзка мисълта и мисленето са най-вече средства чрез което можем разумно, смислено и ефективно да използваме своя мозък и по-специално неговото ляво полукълбо за опознаване на себе си и на света. А такъв инструмент е и... вниманието, да кажем.

Да направим сега едно упражнение. Усамотете се в своето тихо и спокойно място за медитация, отпуснете се и навлезте отново в онова базисно „Аз съм!“ състояние на тялото и на духа, от което обикновено започваме нашите самонаблюдения. Ако сте били достатъчно настойчиви и старателни в досегашните ни занимания, това вече ще ви се отдава, дори когато се занимавате с обичайните си ежедневни дейности. Ако сега за пръв път попадате на онто-практическа публикация просто превъртете архива на моя блог: http://onto-practice.blogspot.bg/ и се запознайте с първите публикации в него от октомври 2016 г. Та... почувствахте ли, вживяхте ли се в своето битие? „Аз съм!“ - повторете наум тази мисъл няколко пъти, докато завладее съзнанието ви и всички останали мисли избледнеят и се разсеят някъде назад в бекграунда. После разширете тази мисъл до: „Аз съм птица!“...“Аз съм птица, която се рее в небето!“ Какво стана, получи ли се? Видяхте ли родния си дом от птичи поглед? Почуствахте ли топлото въздушно течение, което ви издига нагоре, лекотата, свободата, необятността зад хоризонта...? А сега, унесени в своя полет, конкретизирайте малко своето изявление: „Аз съм гълъб, който се рее в небето!“ или: „Аз съм ястреб, който се рее в небето!“, а може би: „Аз съм чайка, която се рее в небето!“? Виждате ли как след всяка конкретизация, преживяването се променя, обогатявайки се с нови и различни нюанси... А сега изведнъж заявете: „Аз съм пуяк, който се рее в небето!“ - какво стана, рухна ли всичко, изчезна ли магията... и защо се случи така, та нали и пуякът е птица...? Просто това, с какво се идентифицираме има огромно значение. Ние можем да си представим, че сме различни птици, нещо което очевидно не е истина, но не ни се иска да бъдем пуяци – това накърнява егото ни (вижда ни се обидно) и още повече пуяци, които се реят в небето, което е направо абсурдно.

А сега да пробваме нещо изключително – така да актуализираме своята идентичност, че да се абстрахираме (освободим) от своето его. Отпуснете се в своето базисно „Аз съм!“ състояние. Може да задълбочите преживяването като вдишвайки наум произнасяте: „Аз...“, а издишвайки довършвате фразата: „...съм!“ Концентрирайте цялото си внимание върху това. Вдишване = АЗ, издишване = СЪМ! Продължете така няколко минути, докато дишането ви навлезе в своя естествен, спокоен и повърхностен ритъм, когото не упражнявате съзнателен контрол върху него и тогава променете постепенно фразата. Оставете настрана подлога АЗ и концентрирайте цялото си внимание върху действието СЪМ. Вдишване = СЪМ, издишване = СЪМ! Вдишване = СЪМ, издишване = СЪМ!... Почувствахте ли промяната? Вече не се обособявате като нещо индивидуално съществуващо, различно от своето друго и не поставяте никаква преграда между себе си и света извън вас, между себе си и своя Бог. Сега сте битие в най-чистата му, вечна, обща и необременена с идентификации форма. За да изживеете и осъзнаете истинската дълбочина и благодат на това състояние е необходим известен опит, затова ще спрем засега дотук.