Какво представлява самата теория бихте могли да се информирате на нейния сайт: http://ontodialectics.orgfree.com/ или като изтеглите краткото въведение към нея в .pdf формат: https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikU1VjZ09VNFNoTFE/view?usp=sharing.
Ако се интересувате как е създадена онтодиалектиката стъпка по стъпка и през какви трудности и лутания е преминал автора и, изтеглете безплатно книгата: „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing




неделя, 22 януари 2017 г.

9. Онто-практика: Защо толкова често грешим, и можем ли нещо да променим?

От предишните ни срещи вече знаем колко важна е личностната идентификация и как със съзнателната и промяна можем да актуализираме отношението към себе си и към нещата около нас, заедно с произтичащите от това промени в поведението на най-дълбоко духовно и екзистенциално ниво. Сега ще продължим темата, като обърнем малко повече внимание на някои проблеми, свързани с възможностите ни да се адаптираме към промените в средата (да живеем в хармония със своето друго), да осъзнаваме своите грешки и своевременно да ги поправяме. Ще дефинираме понятието адапнивно-функционална недостатъчност (АФН)...

Представете си следната обичайна за ежедневието картина: ставаме сутрин недоспали, пускаме една вода в тоалетната, наплискваме лицето си на-две на-три (няма време за бръснене), взимаме набързо каквото ни попадне от хладилника, ако има време за кафе – добре и тръгваме, бързайки за работа. На излизане си хвърляме един бегъл поглед в огледалото и тичаме за автобуса. И така ден след ден – едно и също: евтината бекярска квартира, недоспалата и небръсната физиономия, чорлавата прическа, старите протрити дънки и старото яке, износените вече маратонки, недопушената цигара на спирката... Съседите ни познават и приемат в този ни вид и ако нещо се промени, гледат с недоумение и питат: „Как е? Какво става?“ И ние се познаваме така, пребиваваме в своята зона на комфорт. Знаем си работата, като пръстите на дясната ръка, познаваме си началниците до втръсване (пием си бирата с тях), знаем кога да се натегнем и как да се скатаем, знаем колко пари ще вземем и за какво стигат или не стигат... Имаме си дори философия - „Битието определя съзнанието!“ Милиони живеят като нас и други милиони мечтаят да си уредят живота като нас... Човекът е това, което и той и другите виждат и мислят че е, това което притежава, това което работи, това което изкарва – напълно тъждествен със своя материално-физически еквивалент...

Да видим сега какво е общото и в какво е разликата между двете личностни идентификации: „Аз съм духът, който осъзнава собственото си съществуване!“ и „Аз съм строителния работник, който бърза за работа!“ И двете идентификации са проява на Аз-а, който се самоопределя, обособява и противопоставя на своето друго – Не-аз. И двете идентификации предполагат и изискват притежаването на някакви способности и умения, необходими да се осъществи (да се изиграе) избраната роля. Различията обаче са повече от общите характеристики. Духът осъзнаващ себе си открива своята уникалност, ценност и неповторимост, той знае, че без него съществуващото всичко не може да бъде пълно и съвършено и нещо повече, той стига до мисълта, че е вечен и неунищожим... Духът няма материални котви, за които да се държи и такива не са му необходими. Осъзнава пребиваването си във физическото тяло и в материалната Вселена, но знае, че е нещо различно от тях, знае, че може да избира различни роли в света, който обитава и да ги играе с пълен успех, когато е в единение с Бога. Строителният работник, който бърза за работа има други илюзии, той си мисли, че е млад и силен, че може да пие вечер до късно и сутрин спал-недоспал да върви на обекта. Той знае, че от него в бригадата няма по-добър зидар, мазач, арматурист или кофражист и че това го прави незаменим. Работникът се е закотвил физически и материално в своето ежедневие и неговият избор на роли е ограничен. Усилията му са насочени да постигне и запази някакви предимства в упражняваната професия... И дори когато се моли той знае, че „Бог дава, но в кошара не вкарва!“

Какво излиза? Колкото по-конкретна и детайлизирана е личностната идентификация, толкова по-ограничени са възможностите за избор и адаптация и по-илюзорни са предимствата и притежаваните умения. В цялата Вселена не може да се намери дух идентичен на вас, но и в съседната бригада има предостатъчно добри мазачи и арматуристи, нали... Най-интересното обаче е, че всички ние във всеки миг от своя живот и във всяка една житейска ситуация сме носители и по необходимост съвместяваме в себе си от една страна своята актуално-фронтална личност, с която се явяваме пред света и се справяме с ежедневието и от друга страна една по-висша, трансцедентална същност, с целият и духовен потенциал... И най-светия аскет потънал в самадхи (в единение с Бога) има нужда от някой неща: от видело, от свеж въздух, от къшей хляб, водица, от нещо да прикрие срамотиите си, да се прислони... Разказват, че Диоген имал само една паница, с която си гребял вода. Видял бездомно куче да лочи от локвите и хвърлил паницата... Хвърлил паницата – но не се отказал от водата!

Миналия път упражнихме медитация, която ни помага да се абстрахираме от своето его и да се потопим в потока на битието, като от „Аз съм!“ преминахме в състоянието „Съм!“ Видяхме, че тази медитация ни дава възможност да изчистим за кратко или за по-дълго всички стари идентификации. Когато я овладеем достатъчно добре, ние ще можем дори в ежедневието си да се абстрахираме в голяма степен от своя Аз и да мислим и действаме по един не толкова егоистичен начин. Но това не ни решава всички проблемите, произтичащи и свързани с нашата идентичност. В ежедневието си с другите всеки от нас е някой със свое физическо присъствие, със своя неприкосновена територия, със свое име, чувства, интереси... Колкото и да съм потопен в потока на абсолютното си собствено и космическо битие, достатъчно е жена ми да извика от кухнята: „Милко, я отиди до магазина!“, за да ме върне към моята актуално-фронтална личност и идентичност на домакин и съпруг. Това, че съм дух, който осъзнава себе си и може да се абстрахира от своето его не ми помага да подправя яденето във фурната, без да съм купил подправки... Та тази противоречивост и поли валентност на човешкото битие наричам адаптивно-функционална недостатъчност (АФН). Както и да се идентифицира човек, колкото и осъзнат да е, в каквато и възвишена или битово-банална роля да е влязъл все има нещо, в което да е неадекватен и да греши... Звучи стряскащо, нали?... Да спрем ли дотук и да си дадем малко време, за да свикнем с идеята, че сме изначално обременени или направо да благодарим на Бога, че ни е дарил с този чуден подтик и механизъм вечно да търсим и преоткриваме себе си?

Вижте как се идентифицира друг един блогар, за да почувствате сложността на процеса и от негова гледна точка - http://adyulgerov.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html      

1 коментар:

  1. Отлично казано, просто строителният работник е илюзията, не-истината, понеже цялата Вселена и всичко в нея е просто ментално творение, което ние усещаме като истинско само заради усета на сетивата ни и последвалият от това мозъчен анализ, но все пак целият живот и материаланат ни външна действителност е само една илюзия, една игра, в която играем, сякаш като деца. Истината е само живота и усещанията н духа,на душата,именно поради факта,че цялата Вселена всъщност е ментална, затова и само Душата е истина, затова и е вечна и безсмъртна, защото просто е Истина, материалният земен живот е преходен и чисто илюзорен, затова и потъва в не-битието,както става с всяка една илюзия, рано или късно!Истините съществуват наистина и никога не умират, илюзиите винаги все някога се изпаряват!

    ОтговорИзтриване