3. Онто-размисъл: „Аз съм!“, „То е!“, „Ти си!“ ...и какво следва от това

В първите ни две онто-практики обърнахме внимание на това, че когато се изолираме от достъпа на външна информация, отпуснем физическото си тяло и насочим вниманието си към своите вътрешни преживявания, по един безспорен начин възприемаме собственото си съществуване и установяваме, че нашето битие не е тъждествено с битието на физическото ни тяло. Осъзнаваме и присъствието на един всепроникващ интелект, който организира и поддържа градивните елементи (клетки, органи и системи), както и жизнените процеси в нашето тяло. Обобщихме всичко това в три кратки твърдения: „Аз съм!“, „То е!“ и „Ти си!“. Направихме нещо елементарно, но значението му за нас може да бъде огромно. Да седнем и да осмислим, това което ни даде досегашния ни медитативен опит.

В началото се съмнявахме във всичко и търсехме някаква безспорна истина, от която да започнем да опознаваме себе си и света. Сега всеки от нас има такава своя преживяна истина и може да се върне към нея винаги, когато поиска или изпита нужда от това.

„Аз съм!“ Не знам какво съм и къде съм локализиран като същност, но знам, че моето съществуване не е тъждествено с това на физическото ми тяло. И веднага откривам множество доказателства извън медитативния си опит, на които обикновено не съм обръщал достатъчно внимание. Непрестанно дишам, пия вода, приемам храна, наддавам килограми или отслабвам, милиони клетки в тялото ми измират, други се делят, имунната ми система се бори постоянно с вируси и бактерии... Но всичко това (а и много други неща, за които изобщо не си давам сметка), е встрани от моето битие като същност. Много от нещата, случващи се в мен и с мен, аз не възприемам, не осъзнавам, не бих могъл да организирам или да направлявам. Аз по-скоро пребивавам временно във физическото си тяло и се ползвам от неговото гостоприемство и неговите услуги, докато работя, чета пиша, лекувам болежките си... или се опитвам да намеря себе си и своя път.

И тук идва следващото ни прозрение: „То е!“ - всичко това, което възприемам като Не-аз. Моята коса, моята брада, моите нокти, слюнката ми и т.н. всички те съдържат генетичен материал от мен, но това очевидно не съм Аз. Претърпял съм сложна сърдечна операция, вливана ми е чужда кръв, с чужди гени... Какво е станало с мен, сега това сърце и това тяло Аз ли съм? Оглеждам се наоколо и виждам сгради, дървета, коли и ...други хора. Всички тези неща са частици от моето друго, от това, което възприемам и осъзнавам като Не-аз. Моето друго започва вътре в мен и се простира до границите на Вселената, ако тя има край. Аз съм в центъра на моя субективен свят в обятията на моето друго. Аз и То сме всичко, което съществува, изпълнени и обединени (организирани в едно) от всепроникващ безкраен интелект... и извън нас няма нищо. Това откритие е потресаващо, а съждението „Съществуващото е!“, тъждествено на „Аз и То сме!“, е истина, изведена току-що от нас в резултат от онтологичните ни размисли и разсъждения. Другото на това, което е, би следвало да е Нищото, това, което няма битие. Може ли някой да оспори тази истина, с какви доводи и как бихте приели възраженията му, след това, което изживяхме и премислихме?

От това, че съществуващото е всичко, освен че се самонаблюдава, самоосъзнава и самоорганизира от изпълващия го с присъствието си всепроникващ интелект, следва още, че то се самозапазва (не губи никога своето битие и не би могло да се превърне в своето друго, в нищо), както и това, че се самоопределя, движи само, самоизменя... С други думи казано: съществуващото е всичко, което е, то е единно, неговото друго - лишеното от битие няма свойства, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Единното съществуващо е затворена система, то се самосъхранява и самоопределя и това са двата основни принципа, отразяващи неговата същност. Повече за тези отнтологични принципа ще намерите на: http://ontodialectics.orgfree.com/#Vavedenie. А сега да спрем дотук, за да свикнем с новите за нас истини.

Глупави мисли на велики мислители:

Сократ е известен с това, че е казал: „Познай себе си!“ и пръв е поставил в центъра на философията човека вместо природата. Но Сократ е казал и: „Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен.“ Питам се – ценното в живота не е ли това, че познавайки себе си можем да го направим добър и по-добър...