В
първите ни две онто-практики обърнахме
внимание на това, че когато се изолираме
от достъпа на външна информация, отпуснем
физическото си тяло и насочим вниманието
си към своите вътрешни преживявания,
по един безспорен начин възприемаме
собственото си съществуване и установяваме,
че нашето битие не е тъждествено с
битието на физическото ни тяло. Осъзнаваме
и присъствието на един всепроникващ
интелект, който организира и поддържа
градивните елементи (клетки, органи и
системи), както и жизнените процеси в
нашето тяло. Обобщихме всичко това в
три кратки твърдения: „Аз съм!“, „То
е!“ и „Ти си!“. Направихме нещо
елементарно, но значението му за нас
може да бъде огромно. Да седнем и да
осмислим, това което ни даде досегашния
ни медитативен опит.
В началото се съмнявахме във всичко и търсехме някаква безспорна истина, от която да започнем да опознаваме себе си и света. Сега всеки от нас има такава своя преживяна истина и може да се върне към нея винаги, когато поиска или изпита нужда от това.
„Аз съм!“ Не знам какво съм и къде съм локализиран като същност, но знам, че моето съществуване не е тъждествено с това на физическото ми тяло. И веднага откривам множество доказателства извън медитативния си опит, на които обикновено не съм обръщал достатъчно внимание. Непрестанно дишам, пия вода, приемам храна, наддавам килограми или отслабвам, милиони клетки в тялото ми измират, други се делят, имунната ми система се бори постоянно с вируси и бактерии... Но всичко това (а и много други неща, за които изобщо не си давам сметка), е встрани от моето битие като същност. Много от нещата, случващи се в мен и с мен, аз не възприемам, не осъзнавам, не бих могъл да организирам или да направлявам. Аз по-скоро пребивавам временно във физическото си тяло и се ползвам от неговото гостоприемство и неговите услуги, докато работя, чета пиша, лекувам болежките си... или се опитвам да намеря себе си и своя път.
В началото се съмнявахме във всичко и търсехме някаква безспорна истина, от която да започнем да опознаваме себе си и света. Сега всеки от нас има такава своя преживяна истина и може да се върне към нея винаги, когато поиска или изпита нужда от това.
„Аз съм!“ Не знам какво съм и къде съм локализиран като същност, но знам, че моето съществуване не е тъждествено с това на физическото ми тяло. И веднага откривам множество доказателства извън медитативния си опит, на които обикновено не съм обръщал достатъчно внимание. Непрестанно дишам, пия вода, приемам храна, наддавам килограми или отслабвам, милиони клетки в тялото ми измират, други се делят, имунната ми система се бори постоянно с вируси и бактерии... Но всичко това (а и много други неща, за които изобщо не си давам сметка), е встрани от моето битие като същност. Много от нещата, случващи се в мен и с мен, аз не възприемам, не осъзнавам, не бих могъл да организирам или да направлявам. Аз по-скоро пребивавам временно във физическото си тяло и се ползвам от неговото гостоприемство и неговите услуги, докато работя, чета пиша, лекувам болежките си... или се опитвам да намеря себе си и своя път.
И
тук идва следващото ни прозрение: „То
е!“ - всичко това, което възприемам като
Не-аз. Моята коса, моята брада, моите
нокти, слюнката ми и т.н. всички те
съдържат генетичен материал от мен, но
това очевидно не съм Аз. Претърпял съм
сложна сърдечна операция, вливана ми е
чужда кръв, с чужди гени... Какво е станало
с мен, сега това сърце и това тяло Аз ли
съм? Оглеждам се наоколо и виждам сгради,
дървета, коли и ...други хора. Всички тези
неща са частици от моето друго, от това,
което възприемам и осъзнавам като Не-аз.
Моето друго започва вътре в мен и се
простира до границите на Вселената, ако
тя има край. Аз съм в центъра на моя
субективен свят в обятията на моето
друго. Аз и То сме всичко, което съществува,
изпълнени и обединени (организирани в
едно) от всепроникващ безкраен интелект...
и извън нас няма нищо. Това откритие е
потресаващо, а съждението „Съществуващото
е!“, тъждествено на „Аз и То сме!“, е
истина, изведена току-що от нас в резултат
от онтологичните ни размисли и разсъждения.
Другото на това, което е, би следвало да
е Нищото, това, което няма битие. Може
ли някой да оспори тази истина, с какви
доводи и как бихте приели възраженията
му, след това, което изживяхме и
премислихме?
От
това, че съществуващото е всичко, освен
че се самонаблюдава, самоосъзнава и
самоорганизира от изпълващия го с
присъствието си всепроникващ интелект,
следва още, че то се самозапазва (не губи
никога своето битие и не би могло да се
превърне в своето друго, в нищо), както
и това, че се самоопределя, движи само,
самоизменя... С други думи казано:
съществуващото
е всичко, което е, то е единно, неговото
друго - лишеното от битие няма свойства,
не може да му се противопоставя, да го
ограничава, дезинтегрира и променя.
Единното съществуващо е затворена
система, то се самосъхранява и самоопределя
и това са двата основни принципа,
отразяващи неговата същност. Повече за
тези отнтологични принципа ще намерите
на: http://ontodialectics.orgfree.com/#Vavedenie.
А сега да
спрем дотук, за да свикнем с новите за
нас истини.
Глупави
мисли на велики мислители:
Сократ е известен с
това, че е казал: „Познай себе си!“ и
пръв е поставил в центъра на философията
човека вместо природата. Но Сократ е
казал и: „Не животът, а добрият
живот си струва да бъде ценен.“
Питам се – ценното в живота не е ли това,
че познавайки себе си можем да го направим
добър и
по-добър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар