Миналия
път почувствахме и осъзнахме своето
безсмъртие в неразрушимо единение със
всепроникващия и всеприсъстващ божествен
интелект и с всичко друго, което е.
Открихме, че сме в състояние на
съсъществуване, че взаимно се предполагаме
и изискваме. Сега можем да продължим
изследването си в тази посока и да видим,
до какви нови прозрения то ще ни доведе.
Навлизаме
по-бавно или по-бързо в основното си
медитативно състояние. Въодушевлението
от преживяните миналия път прозрения
отново се появява, но сега е малко
по-притихнало, като нещо познато.
Насочваме вниманието си към нашия
вътрешен глас и го ограничаваме да
блуждае между: „Аз съм!“, „Ти си!“, „То
е!“. После проследяваме чувствата, които
ни обземат: няма тревога, няма самота и
страх, няма гняв и ярост, няма завист,
ревност и отмъстителност... Намираме се
в обятията на своето Не-аз като в люлка
или върху тихите води на Мъртво море,
изпълнени с мека, матова, сиво-бяла
светлина и с енергийните вибрации
(жуженето) на своето битие. Пълна и
безбрежна безметежност, мир и любов...
Да, това навярно е тя, онази любов за
която говорят пророците и светците.
Любовта, която идва от осъзнатото ни
единение със света и с Бога... Учили са
ни, че големите и значими неща в живота
са недостъпни, трудни, сложни и непонятни,
че изискват дълги години на отречения,
на пост и аскеза... Защо сега не е така?
Нима ни споходи божията милост и
благодат?... Не, нашият Бог е бил винаги
с нас и в нас, Той никога не ни е напускал,
изоставял, или гонил от Рая... Просто чак
сега се сетихме да отворим сетивата и
съзнанието си за Неговото присъствие.
Какво ни пречи от днес нататък да изпълним
с тази любов своето ежедневие?
Ако
се установим при медитацията си само
на твърдението: „Аз съм!“, повторим го
няколко пъти: „Аз съм! Аз съм! Аз съм!...“,
отдръпнем се вътрешно и погледнем
доколкото можем целия процес отстрани,
ще видим, че битието ни е поредица от
последователни, различими едно от друго
състояния, всяко от които изразено с
едно отделно твърдение: „Аз съм!“ Какво
е това?... Нещо като тиктакането на
часовник! И какво ще получим, ако обобщим:
„Аз съм, бях и ще бъда!“ - твърдение,
което едновременно съдържа субективното
ни усещане за време, заедно с двата
онтологични принципа. Следва, че във
всеки миг от вечността, човешкото
същество като индивидуално обособена
частица интелект съществува в едно
вътрешно-присъщо му време, самозапазва
се и се самоопределя. Как възприемаме
и осъзнаваме този факт, какво отношение
имат към него паметта ни, способността
ни да правим избор, да вземаме решения,
да изявяваме свободно своята воля и
т.н. са все въпроси, които не бива да
оставим без внимание.
Сега
обаче да видим, ще се промени ли нещо,
ако заменим изявлението си: „Аз съм!“
с твърдението: „Аз не съм!“ (в смисъл:
„Аз не съществувам!“) и изкажем нещо
от рода на: „Аз съм! Аз съм! Аз не съм!“
или: „Аз съм! Аз не съм! Аз съм!“.
Ситуацията
се променя драматично. Посредством
медитация не може да се стигне до
възприемане и изживяване на състоянието:
„Аз не съм!“. И после, това съждение не
може да бъде изказано, ако е истина.
Несъществуващият Аз трябва да възприеме,
преживее, осъзнае и изрази своето
небитие. Нарушава се принципа за
самозапазване на съществуващото,
унищожава се принципа за самоопределяне
на битието – тук небитието прави избора
да бъде и намира воля и енергия да
осъществи свободно този избор; унищожава
се вътрешно-присъщото време на битието
и възможността това време да бъде
възприемано и осъзнавано като вечно
съществуване... И какво ли още не. Остава
ни само една възможност. Състоянието:
„Аз не съм!“ (в смисъл: „Аз не съществувам!“)
да бъде изключено от по-нататъшните ни
изследвания като невъзможно (нереално)
и неистинно.
Вътрешно-субективна
представа за пространството вече имаме.
От досегашния си медитативен опит знаем,
че е невъзможно да установим къде точно
се намира същността ни във физическото
тяло. Знаем, че не сме десния си крак, не
сме левия си крак, не сме ръцете, гърба
или корема... Някъде тук сме, но заедно
с нас тук и
там
има и нещо друго, различно от нас... Можем,
ако решим да насочим вниманието си към
съществуващото извън нас и да възприемем
и осъзнаем разликата между тук и
там. Можем за миг да пропътуваме
Вселената или да навлезем навътре в
себе си до невъобразими дълбини. По този
начин ние съсъществуваме със своето
друго и със всепроникващия, всеприсъствещ
интелект в ненарушимо екзистенциално
единство.
Повече
за пространството и времето в техния
обективен, чисто физически аспект може
да намерите на адрес:
http://ontodialectics.orgfree.com/
Глупави мисли от велики мислители:
А. Айнщайн е казал: „Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.“ Питам се, ако за него това е така, то какво ли е искал да каже с Теория на относителността. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар