6. Онто-адаптация: какво сме ние – еретици, псевдоучени или...

Читателю, нямам никаква представа, с какви очи гледаш на предходните публикации в този блог. Не знам какъв е твоя жизнен опит и какви поуки си извлякъл от него, в какво вярваш или не вярваш, какво е останало от образованието и научната подготовка, които някога си придобил, с какви свои лоши навици, предразсъдъци или слабости на характера си успял да се пребориш... Не знам доколко задълбочено или повърхностно си прочел написаното от мен и как си преживял и осъзнал, това за което говоря. Просто – не знам, а и не бих могъл да узная, защото нямам непосредствен достъп до твоя вътрешен субективен свят. Това, което обикновено излиза на повърхността е неразбиране, недоумение, неодобрение или направо открита враждебност. И в същата посока би намерил достатъчно авторитетни съмишленици – религията, науката, културните традиции...

Едно от първите еретически учения в ранното християнство е гностицизма (гр.: γνώσις gnōsis, 'знание, познание, наука'), което в противовес на църковните канони давало на всеки посветен директен достъп до религиозните мистерии и езотеричното познание, поради което било ревностно преследвано и унищожено от църквата.

Вижте какво пише в гностическото Евангелие на Тома:

„Исус каза: Този, който разкрие

значението на тези думи няма да вкуси смърт.
Нека този, който търси, не се спре в своето търсене
докато не намери. Когато намери, той ще се смути,
И когато се смути, Той ще се изуми от възхита,
и ще царства над Всичко.
Ако вашите водачи заявяват че царството е на небесата,
птиците на небето ще са там преди вас.
Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас.
Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.“ http://www.taiji-bg.com/articles/christianity/ch2.htm

Без да навлизаме в подробности, да видим какво пише и в сайта Православие: „В по-широк смисъл гностик може да бъде наречен човек, който обръща мисления си поглед към света на невидимите, духовни същности и търси спасение чрез полученото посредством божественото Откровение знание за истинската същност на човека и за необходимостта за неговото избавление от оковите на порочния свят на материята. Така в "Евангелие на истината" на Валентин се казва: "Този, който знае [тази истина, или знае себе си], принадлежи на горния свят. Когато го призоват, той отговаря, той се обръща към Бог, който го призовава да се върне към Него". http://www.pravoslavieto.com/inoverie/gnosticism/index.htm

Понятно е защо църквата пази ревностно своето място на посредник между човека и Бога. От позициите на днешната наука картината е доста по-комплицирана. Но и в този случай е почти толкова лесно да ни обвинят в псевдонаучност, колкото и от религиозна гледна точка в ерес. Причината е в това, че направените от нас самонаблюдения, логически изводи и изобщо заниманията ни с практическа онтодиалектика са в противоречие със всички възможни научни парадигми. От времето на Галилей насам учените наблюдават и изучават „обективната реалност“, свеждайки до минимум (когато не могат напълно да игнорират) ролята на познаващия субект. Основен предмет на познание е природата, материята, която се приема за първична. Съзнанието, доколкото го има, е „свойство на високо организираната материя“, човешко огледало в което тя се отразява. Няма Бог, няма Дявол... Науката иска всичко да измери, да докаже експериментално всеки свой извод, да обясни и опише с математически уравнения всичко от елементарните частици до Вселената. На пръв поглед няма какво да се възрази, още повече, че научния и технологичен напредък е очевиден за всички... Но наистина ли господстващата общо-научна парадигма е толкова безспорна и непротиворечива? Кой може да докаже и с какви експерименти, че природата (материята) е наистина първична? Кой може да докаже и с какви експерименти, че съзнанието е продукт от еволюцията на първичната аморфно-дезорганизирана материя? И възможно ли е по принцип с някакви „научни експерименти“ да се докаже първичността на природата (материята), след като основен фактор при тяхното поставяне, провеждане и интерпретиране ще бъде човешкия интелект?

Това от една страна, от друга – да се представя съзнанието като „отражение“ е доста странно. Ако вземем една топка за тенис и я хвърлим към пода, тя ще се удари и ще отскочи, спазвайки законите на Нютон и законите за запазване на енергията и импулса. Колкото и пъти да я хвърлим, толкова пъти ще се повтори едно и също. С малко познания и не много сложни пресмятания можем да опишем траекторията на топката преди да се е ударила в пода и след това. Ако хвърлим обаче същата топка към домашния си любимец, който дреме на пода пред камината, нещата коренно ще се променят – нито топката ще отскочи по познатия ни начин, нито домашният ни любимец ще отреагира еднозначно, както отразява пода. Може да откликне и да се включи в играта, може просто да се премести от другата страна на камината, а може и да излезе от стаята. И колкото и да се стараем не бихме успели да опишем реакцията му с уравненията на Нютон, на електромагнетизма, на Теорията на относителността, на Квантовата механика и т.н. Живата материя не отразява, тя реагира избирателно и това е особено силно изразено в съзнателното поведение на човека...

Какво искам да кажа с всичко това? Имате уникалния шанс да изберете по кой път в търсене на истината да продължите. Да се доверите на стереотипното мислене и на авторитета на институциите или на собствения си онто-практически опит. И в единия и в другия случай ви предстои някакъв процес на адаптация. Ако изберете утъпкания от традицията път, трябва да пренебрегнете собствените си преживявания и прозрения и обратно, ако цените уникалната си индивидуалност, очаквайте да ви обвинят в какви ли не грехове, в невежество и в некомпетентност. Аз лично предпочитам да бъда в хармония със себе си и с онзи по-висш интелект, който откривам да присъства навсякъде в мен и около мен... пък нека да ме мислят за грешник и невежа.