11. Онто-практика: Още за идентификацията, адаптивно-функционалната недостатъчност и... СТРЕСА

Миналия път видяхме колко дълбоки са корените на човешката ни адаптивно-функционална недостатъчност и как мажем частично да я преодолеем като:
     1. Търсим своята мисия, смисъла в този живот и влизаме в роли, които ни помагат да постигнем себереализация;
     2. Постоянно осъзнаваме и актуализираме личностните си идентификации (ролите в които влизаме) и изчистваме съзнанието и подсъзнанието си от стари мисловни нагласи, предразсъдъци и стереотипи, които ни пречат да бъдем себе си.

Упражнихме тази техника като направихме един най-обикновен списък с нашите минали, настоящи и желани в бъдещето идентификации и с негова помощ веднага открихме някои принципни противоречия и ролеви несъответствия, които, ако не бъдат своевременно осъзнати и отстранени, могат тотално да ни провалят. Сега ще продължим онто-практиката си като обърнем малко внимание и на това как идентифицираме своето друго – Не Аз-а и как това се отразява в преживяванията и в поведението ни.

От предишните ни занимания вече знаем, че другото на Духа, който осъзнава себе си започва със собственото му физическото тяло и се простира до безкрайността на материалната Вселена. Знаем и това, че за строителният работник нещата стоят по друг начин – неговото друго започва извън физическото му тяло – от пирона, забит накриво в кофража, от мистрията и теслата, хвърлени в ъгъла, от торбата цимент, разпилян по пода, от тухлата, която всеки момент може да падне от скелето... до колегите, седнали рано-рано на по бира и началника, който още не се е появил на обекта. Духът знае, че е вечен, уникален и незаменим, в съсъществуване със своето друго, проявление на всепроникващия и всеприсъстващ божествен интелект... Строителният работник знае, че е добре да извади стърчащия от кофража пирон, да си прибере инструментите, да събере разпиляния цимент и да махне от скелето тухлата, която всеки момент може да падне и да удари някой през краката... знае, че не бива да сяда на по бира с другите, защото началника всеки момент ще цъфне на обекта... Духът няма с кого да се бори и от кого да бяга, строителният работник е в постоянен стрес от контакта със своето друго.

Walter Cannon въвежда преди повече от век – през 1915 г. термина „борба или бягство“, за да опише отговора, който дава животинския организъм на заплахи за телесни промени от болка, глад, страх и ярост. Пръв той въвежда и понятието „стрес“, доразвито и изучено по-късно от Hans Selye... А при последните си изследвания психолозите вече отчитат и адаптивно-функционалните смущения в резултат от емоционална възбуда. Колкото и да търсите обаче почти няма да намерите информация за това, как неосъзнатата или осъзната идентификация на индивида влияе на интензивността на преживявания от него стрес и как се отразява на неговата адаптация, на поведението му или на физическото му и душевно здраве...

За илюстрация да видим двата пасажа по-долу. Първият е взет от NewAge сайта http://misli.newage.bg/ и се опитва да покаже „кaĸ ни влияят миcлитe“ като предизвикват в нас реакция на „бopбa или бягcтвo“.

„Xopaтa ca нa зeмятa oтдaвнa. Eднa oт ocнoвнитe пpичини зa oцeлявaнeтo им дoceгa e виcoĸopaзвитaтa, интeгpиpaнa и мигнoвeнa peaĸция пpи yceщaнeтo нa oпacнocт, peaĸция, извecтнa ĸaтo „бopбa или бягcтвo“, която дeйcтвa пo cлeдния нaчин.

Дa cи пpeдcтaвим нe твъpдe oтдaвнaшния нaш пpapoдитeл Зaг. Зaг e дaлeч пo-нaпpeднaл oт пeщepния чoвeĸ — нayчил ce e дa paбoти cъc ceчивa, дa oбpaбoтвa зeмятa, дa cи cтpoи yбeжищa oт ĸaл, пpъчĸи и лиcтa. Eдин дeн Зaг излизa нa лoв (или ĸoпae нивaтa cи, ĸaĸтo пpeдпoчитaтe), ĸoгaтo чyвa, чe в xpacтaлaĸa изпpaщявa cъчĸa.

Зaг, тъй ĸaтo имa дocтa дoбpe paзвит yм, cи cпoмня, чe вeднъж, cлeд ĸaтo чyл изпpaщявaнeтo нa ĸлoни, oт xpacтaлaĸa излязъл звяp и изял cecтpa мy Зaгpинa. Toй вeднaгa cвъpзвa изпpaщявaнeтo нa ĸлoни c ĸpъвoжaдни звepoвe. И бeз дa миcли дopи, ce пoдгoтвя. Фoĸycиpa цялoтo cи внимaниe въpxy мecтoпoлoжeниeтo нa изпyĸaлaтa ĸлoнĸa. Moзъĸът мy ce ĸoнцeнтpиpa въpxy тoвa, ĸaĸ дa влoжи пoвeчe eнepгия в ceтивaтa cи. Умът мy бъpзo oбмиcля възмoжни cтpaтeгии нa oтбpaнa и пътищa зa oттeглянe. Eмoциитe мy ce paзгopeщявaт, пoлyчaвa ce eднa oпиянявaщa ĸoмбинaция oт cтpax и яpocт. Aдpeнaлин, зaxap и дpyги вeщecтвa ce пoвишaвaт в opгaнизмa. Kpъвтa ce oтĸлoнявa oт oтнocитeлнo нeвaжни фyнĸции нa тялoтo, ĸaтo нaпpимep xpaнocмилaнe, бopбa c инфeĸциитe, лeĸyвaнe нa paни и дpyги вътpeшни пpoцecи, и ce oтпpaвя ĸъм мycĸyлитe, ocoбeнo нa pъцeтe и ĸpaĸaтa, oчитe ce пpитвapят, тялoтo ce нaпpягa.

Toй e гoтoв. Зa нeгo имa двe възмoжнocти — или дa ce биe, или дa бягa, „дa зaeмe изчaĸвaтeлнa cтoйĸa и дa ce cpaжaвa или дa изчeзвa oт мяcтoтo“, ĸaĸтo ĸaзвa Джoни Mитчeл. И oттyĸ oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo“. Toвa e eднa aвтoмaтичнa, физиoлoгичнa peaĸция пpи oпacнocт — ĸaĸтo дeйcтвитeлнa, тaĸa и въoбpaжaeмa.

Taзи oтвeтнa peaĸция „бopбa или бягcтвo“ e билa ocнoвнo opъжиe зa oцeлявaнeтo нa чoвeшĸия poд... Зaг и дpyгитe ĸaтo нeгo... ca oцeлeли пъpвo в битĸaтa c дивитe звepoвe, a пocлe... във вoйни cъc ceбeпoдoбнитe cи. Teзи c пo-изocтpeнa peaĸция зa бopбa или бягcтвo ca oцeлявaли, зa дa пpoдължaт дa вoювaт, и ĸoeтo e oщe пo-вaжнo oт гeнeтичнa глeднa тoчĸa, зa дa ocтaвят пoĸoлeниe...

...Πo иpoния нa cъдбaтa cъщaтa oтвeтнa peaĸция ce e пpeвъpнaлa в нeщo ĸaтo бeлeг зa oцeлявaнe и в cъвpeмeннитe cвpъxмoдepни вpeмeнa... „Звяpът“ вътpe в чoвeĸa e oщe cилeн. Taĸa чe oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo“ e вce oщe живa в нac... и ни убива.

Koгaтo ни пpeceĸaт внeзaпнo пътя или ни гoвopят нeyчтивo, ĸoгaтo ce cтpaxyвaмe, чe paбoтaтa ни e в oпacнocт или ни yвeличaт нaeмa, или cлyшaмe пpeдcĸaзaниятa нa Hocтpaдaмyc зa зeмeтpeceния... ĸoгaтo зaбpaвят, чe cмe peзepвиpaли мaca в pecтopaнтa, или ни ce cпyĸa гyмa, тaзи oтвeтнa peaĸция ce зaдвижвa c пълнa cилa, ĸaтo чe ли живoтът ни зaвиcи oт тoвa.

Имa и нeщo пo-лoшo — oтĸлиĸвaнeтo c „бopбa или бягcтвo“ ce зaдвижвa дaжe ĸoгaтo caмo cи пpeдcтaвим, чe пpecичaт нeпpaвилнo пътя ни или чe paбoтaтa ни e в oпacнocт, чe ни иcĸaт yвeличeниe нa нaeмa, или ĸoгaтo cи пoмиcлим зa пpeдcĸaзaните от Hocтpaдaмyc зeмeтpъcи, както и зa тoвa, чe мoжe дa ни ce cпyĸa гyмa. Дopи aĸo нитo eднo oт тeзи „бeдcтвия“ нe ce cлyчи, caмo миcълтa зa тoвa, чe ca възмoжни, e дocтaтъчнa дa зaдвижи oтвeтнaтa peaĸция „бopбa или бягcтвo.““

Изглежда правдоподобно, но само изглежда, защото реакцията „борба или бягство“ по-горе е представена като чисто човешки феномен. От това описание не става ясно, защо подобна реакция се наблюдава и при животни, които от еволюционна гледна точка не би трябвало да мислят... Не става ясно и как ние съзнателно бихме могли да култивираме тази примитивна реакция и да и предадем една по-поносима форма. Но да видим и втория пасаж. Той е от книгата на Kevin Richardson „Част от прайда: Моят живот сред големите котки на Африка“ https://lira.bg/archives/46790

„За разлика от другите хора, които работеха с опасни животни, аз не влизах при тях въоръжен със сопа. „Ти си ненормален, човече!”, казваха другите. Аз обаче не мислех, че съм такъв само защото не се нуждаех от някакъв прът, за да изградя отношения с дадено животно. По това време вече ме считаха за странен и имах славата на човек, който нарушава установените методи за работа с животни. С лъвове като Тау и Наполеон, които считах за свои братя, бях изградил отношения на основата на взаимно доверие и уважение. Познавах ги, откакто те бяха на около шест или седем месеца, и винаги съм се държал така, сякаш аз съм един от тях, лежейки долу в тревата, на тяхното ниво, вместо да се отнасям с тях като повелител, който размахва сопа или камшик. Ако използваш прът, когато работиш с едно животно, в някакъв момент трябва да го оставиш. „Така или иначе – отвръщах на хората, които ме критикуваха – с какво ще ти помогне сопата, ако лъвът наистина иска да те докопа?”

Почувствахте ли разликата – разликата в личностните идентификации? В първия случай независимо дали избираме да се борим или да бягаме ние автоматично се самоопределяме като враг на своето друго. То ни мисли нещо лошо и ние сме готови да му противостоим. Във втория случай считаме лъвовете „за свои братя“ и изграждаме с тях „отношения на основата на взаимно доверие и уважение“. Коя от двете нагласи е по-правилна? Можем ли категорично да се произнесем? Не, а и защо да го правим? Тук е достатъчно просто да констатираме, че личностната ни идентификация има непосредствено отношение към физическия и емоционален стрес, който срещата ни с другото извън нас ежедневно ни причинява... И ако сме достатъчно възприемчиви, наблюдателни и осъзнати с по-голяма вероятност бихме постигнали такава духовна нагласа при която да се валидни идентификациите: „Аз съм... обичам това, което е извън мен!... И То ме обича!“ 

10. Онто-практика: Още за идентификацията и адаптивно-функционалната недостатъчност

Миналия път видяхме, че какъвто и да е човек – духовно извисен или материално центриран, в каквато и житейска роля да се е вживял, каквото и да мисли и да прави, все нещо ще пропусне, все някъде ще сгреши... и нарекохме тази човешка особеност адаптивно-функционална недостатъчност (АФН). Корените и са изконни...

Позната ли ви е библейска история за „първородния грях“ (Битие гл. 2-3)? След като го създал, Господ заселил човека в Едемската градина и му заповядал: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ Ева обаче била изкусена от змията: „Никак няма да умрете, но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще бъдете като богове, знаещи добро и зло”. Взела жената плод от дървото, яла и дала и на Адам да яде. Тогава очите им се отворили и те видели, че са голи... Господ разбрал, че са нарушили заповедта му, разгневил се и с проклятия изгонил човека от рая, преди да е ял и от дървото на живота и да е станал безсмъртен: „...проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Може ли дори днес да се нарисува по-изразителна картина за човешката неадекватност и адаптивно-функционална недостатъчност? Човекът се изправя пред Творението незрял и неосъзнат, не познава себе си и собствената си голота, наивен и доверчив, няма срам, няма страх от Бога... опитва нещо непознато, просветва му за миг и същевременно греши, защото предизвиква срам и гняв, проклятия, изгонване от дома, безкрайни страдания и болка...

От научна гледна точка можем да направим повърхностен и непълен опит за доизясняване на картината като погледнем какво пише за човешките възприятия в Wikipedia.org: „В научните среди се води дискусията за това какво точно представляват възприятията. Нормално се счита, че има възприятие за допир, вкус, мирис, светлина и звук. Освен тези основни типове възприятия, някои бозайници имат способност да реагират на болка, местоположение в пространството, движение на части от собственото тяло и температура. Други животни са способни да усещат магнитни и електрични полета.“ Какво излиза – човек не възприема всичко, което става в света около него. Нещо повече, вижда по-зле от орела, чува по-слабо от змията, обонянието му е по-лошо от това на вълка, а да не говорим, че не притежава магнитни сензори като гълъба или електрически сензори като акулата. Отделните хора възприемат, интерпретират и реагират на получената информация по различен начин – има късогледи и далекогледи, далтонисти, глухи, аутисти... От най-ранно детство всеки вижда, чува и откликва на света по свой единствен и неповторим начин. Всеки трупа свой собствен опит и свои собствени грешки. Адаптивно-функционалната недостатъчност ни е общо-присъща, но по индивидуално-специфичен начин, затова всеки от нас има да учи своите лични житейски уроци и да решава своите лични житейски проблеми. Тя заедно с любопитството да я изучим и с волята да я преодолеем са най-човешките ни качества. Ние не сме съвършени и можем винаги да съгрешим с божествената цел да се осъзнаем, да се извиним, да се поправим и да изберем по-добрия път за себе си към истината и към Бога. Всяко преживяно усещане, чувство, емоция, всяка изказана или вътрешно затаена мисъл, всяка спонтанна реакция или добре планирано действие ни идентифицират пред нас, пред света и пред Бог, вкарват ни в някаква роля и ни дават възможност да я изиграем добре или да се провалим. Какво бихме могли да направим, за да увеличим лавинообразно своите успехи?

1. Да търсим своята мисия, смисъла в този живот и да влизаме в роли, които ни помагат да постигнем себереализация;
2. Постоянно да осъзнаваме и актуализираме личностните си идентификации (ролите в които влизаме) и да изчистваме съзнанието и подсъзнанието си от стари мисловни нагласи, предразсъдъци и стереотипи, които ни пречат да бъдем себе си.

А сега да упражним тези възможности с изготвянето на един най-обикновен списък:

Бил съм:	ученик в минен техникум, безработен, строителен работник, атеист, социалист, профсъюзен активист...
Сега съм:	технически ръководител в строителството, студент по икономика (задочно), православен християнин, симпатизант на ГЕРБ...
Искам да бъда:	икономист, специалист по финансови пазари и валутна търговия, финансово независим, достоен и добър човек, полезен за своето семейство и за другите...

Направете подобен списък за себе си, вгледайте се и помислете – всичко ли в него е в хармония с вашата мисия (ако съзнавате каква е тя), няма ли мисловни нагласи и модели на поведение от миналите ви идентификации, които да ви пречат сега или да са спънка пред бъдещите ви планове? Няма ли нещо съществено, което да сте пропуснали да включите в списъка? Възможно ли е да има нещо, което подсъзнателно да ви дърпа назад? Допълнете списъка и коригирайте допуснатите в него грешки, след това се замислете няма ли идентификации, които да влизат в конфликт, така че вживяването в една роля да прави невъзможно доброто изпълнение на друга. Това е особено важно при идентификации, които се разминават във времето и на пръв поглед не би трябвало да си влияят. Да погледнем за миг по-горе. Един православен християнин не може да бъде повече атеист – миналото е отречено и изглежда преодоляно в този аспект. Но един православен християнин може с пълна сила да си остане социалист и да симпатизира на някой от синдикатите, независимо че сега гласува за ГЕРБ. Най-интересният въпрос тук е – може ли такъв човек да бъде ефективен инвеститор или спекулант на финансовите пазари. Не влиза ли интересът му към парите в конфликт с духовните ценности на православния християнин и със социалните въжделения и манталитета на един синдикален активист? Та нали любовта към парите е в основата на всички човешки пороци! Конфликтът е толкова дълбоко стаен, че ако не бъде своевременно открит, осъзнат и разрешен нашият човек от примера няма никога да стане добър инвеститор и борсов спекулант. Всеки път, когато се опита да спечели някакви пари, дълбоко в себе си той ще се чувства духовно омърсен и социално отчужден от своята среда. Това ще му пречи да преследва свободно и открито своя интерес, страхувайки се да не бъде низвергнат и поруган... Или пък да не стане обект на нечия завист.

Мисля, че картината ни стана ясна и това е достатъчно за днес, нека да не подлагаме на повече изпитания нашите адаптивно-функционални способности. 

9. Онто-практика: Защо толкова често грешим, и можем ли нещо да променим?

От предишните ни срещи вече знаем колко важна е личностната идентификация и как със съзнателната и промяна можем да актуализираме отношението към себе си и към нещата около нас, заедно с произтичащите от това промени в поведението на най-дълбоко духовно и екзистенциално ниво. Сега ще продължим темата, като обърнем малко повече внимание на някои проблеми, свързани с възможностите ни да се адаптираме към промените в средата (да живеем в хармония със своето друго), да осъзнаваме своите грешки и своевременно да ги поправяме. Ще дефинираме понятието адапнивно-функционална недостатъчност (АФН)...

Представете си следната обичайна за ежедневието картина: ставаме сутрин недоспали, пускаме една вода в тоалетната, наплискваме лицето си на-две на-три (няма време за бръснене), взимаме набързо каквото ни попадне от хладилника, ако има време за кафе – добре и тръгваме, бързайки за работа. На излизане си хвърляме един бегъл поглед в огледалото и тичаме за автобуса. И така ден след ден – едно и също: евтината бекярска квартира, недоспалата и небръсната физиономия, чорлавата прическа, старите протрити дънки и старото яке, износените вече маратонки, недопушената цигара на спирката... Съседите ни познават и приемат в този ни вид и ако нещо се промени, гледат с недоумение и питат: „Как е? Какво става?“ И ние се познаваме така, пребиваваме в своята зона на комфорт. Знаем си работата, като пръстите на дясната ръка, познаваме си началниците до втръсване (пием си бирата с тях), знаем кога да се натегнем и как да се скатаем, знаем колко пари ще вземем и за какво стигат или не стигат... Имаме си дори философия - „Битието определя съзнанието!“ Милиони живеят като нас и други милиони мечтаят да си уредят живота като нас... Човекът е това, което и той и другите виждат и мислят че е, това което притежава, това което работи, това което изкарва – напълно тъждествен със своя материално-физически еквивалент...

Да видим сега какво е общото и в какво е разликата между двете личностни идентификации: „Аз съм духът, който осъзнава собственото си съществуване!“ и „Аз съм строителния работник, който бърза за работа!“ И двете идентификации са проява на Аз-а, който се самоопределя, обособява и противопоставя на своето друго – Не-аз. И двете идентификации предполагат и изискват притежаването на някакви способности и умения, необходими да се осъществи (да се изиграе) избраната роля. Различията обаче са повече от общите характеристики. Духът осъзнаващ себе си открива своята уникалност, ценност и неповторимост, той знае, че без него съществуващото всичко не може да бъде пълно и съвършено и нещо повече, той стига до мисълта, че е вечен и неунищожим... Духът няма материални котви, за които да се държи и такива не са му необходими. Осъзнава пребиваването си във физическото тяло и в материалната Вселена, но знае, че е нещо различно от тях, знае, че може да избира различни роли в света, който обитава и да ги играе с пълен успех, когато е в единение с Бога. Строителният работник, който бърза за работа има други илюзии, той си мисли, че е млад и силен, че може да пие вечер до късно и сутрин спал-недоспал да върви на обекта. Той знае, че от него в бригадата няма по-добър зидар, мазач, арматурист или кофражист и че това го прави незаменим. Работникът се е закотвил физически и материално в своето ежедневие и неговият избор на роли е ограничен. Усилията му са насочени да постигне и запази някакви предимства в упражняваната професия... И дори когато се моли той знае, че „Бог дава, но в кошара не вкарва!“

Какво излиза? Колкото по-конкретна и детайлизирана е личностната идентификация, толкова по-ограничени са възможностите за избор и адаптация и по-илюзорни са предимствата и притежаваните умения. В цялата Вселена не може да се намери дух идентичен на вас, но и в съседната бригада има предостатъчно добри мазачи и арматуристи, нали... Най-интересното обаче е, че всички ние във всеки миг от своя живот и във всяка една житейска ситуация сме носители и по необходимост съвместяваме в себе си от една страна своята актуално-фронтална личност, с която се явяваме пред света и се справяме с ежедневието и от друга страна една по-висша, трансцедентална същност, с целият и духовен потенциал... И най-светия аскет потънал в самадхи (в единение с Бога) има нужда от някой неща: от видело, от свеж въздух, от къшей хляб, водица, от нещо да прикрие срамотиите си, да се прислони... Разказват, че Диоген имал само една паница, с която си гребял вода. Видял бездомно куче да лочи от локвите и хвърлил паницата... Хвърлил паницата – но не се отказал от водата!

Миналия път упражнихме медитация, която ни помага да се абстрахираме от своето его и да се потопим в потока на битието, като от „Аз съм!“ преминахме в състоянието „Съм!“ Видяхме, че тази медитация ни дава възможност да изчистим за кратко или за по-дълго всички стари идентификации. Когато я овладеем достатъчно добре, ние ще можем дори в ежедневието си да се абстрахираме в голяма степен от своя Аз и да мислим и действаме по един не толкова егоистичен начин. Но това не ни решава всички проблемите, произтичащи и свързани с нашата идентичност. В ежедневието си с другите всеки от нас е някой със свое физическо присъствие, със своя неприкосновена територия, със свое име, чувства, интереси... Колкото и да съм потопен в потока на абсолютното си собствено и космическо битие, достатъчно е жена ми да извика от кухнята: „Милко, я отиди до магазина!“, за да ме върне към моята актуално-фронтална личност и идентичност на домакин и съпруг. Това, че съм дух, който осъзнава себе си и може да се абстрахира от своето его не ми помага да подправя яденето във фурната, без да съм купил подправки... Та тази противоречивост и поли валентност на човешкото битие наричам адаптивно-функционална недостатъчност (АФН). Както и да се идентифицира човек, колкото и осъзнат да е, в каквато и възвишена или битово-банална роля да е влязъл все има нещо, в което да е неадекватен и да греши... Звучи стряскащо, нали?... Да спрем ли дотук и да си дадем малко време, за да свикнем с идеята, че сме изначално обременени или направо да благодарим на Бога, че ни е дарил с този чуден подтик и механизъм вечно да търсим и преоткриваме себе си?

Вижте как се идентифицира друг един блогар, за да почувствате сложността на процеса и от негова гледна точка - http://adyulgerov.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html      

8. Онто-практика: Как създаваме себе си (своето Его) и можем ли да се абстрахираме от него?...

От предишната ни среща вече знаем колко важна е личностната идентификация и как със съзнателната и промяна можем да актуализираме отношението към себе си и към нещата около нас, заедно с произтичащото ни от това поведение на най-дълбоко духовно и екзистенциално ниво. Сега ще продължим тази тема, като обърнем малко повече внимание на някои доста банални клишета, свързани с творческата сила на мисълта, с формирането на нашето човешко ЕГО и с възможността да се абстрахираме от него.

Влизаме в Google и търсим какво пише по въпроса. Отваряме на посоки и четем: „Всяка наша МИСЪЛ е нещо реално – тя е СИЛА... редица изследвания в Йелския, Чикагския и Станфордски университети доказват, че мисълта произвежда явления, подобни на електрическите, че частиците на живата материя се променят от положителни на отрицателни и обратно под влияние на мисълта... много примери от живота ни показват как мисълта влияе не само върху тялото ни и нашето здраве, но променя и нещата около нас – хората, обстоятелствата…Тя се излъчва от нас, създава наша собствена атмосфера и влияе на другите и на тяхното отношение към нас. Хората ни виждат такива, за каквито се мислим...“ На друго място четем, че „мисълта се материализира“, че „тя е всичко“, че чрез мисълта си „ние създаваме нашата реалност“, „караме нещата да се проявят“... Как стоят нещата за нас от общо-философска (онтодиалектична) и от чисто практичесна гледна точка?

От предишните публикации знаем, че съществуващото е всичко. Освен че се самонаблюдава, самоосъзнава и самоорганизира от изпълващия го с присъствието си всепроникващ интелект, то се самозапазва (не губи никога своето битие и не се превръща в своето друго, в нищо), самоопределя се, движи се само, самоизменя се... С други думи казано: съществуващото е всичко, което е, то е единно, неговото друго - лишеното от битие няма свойства, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Единното съществуващо е затворена система, която се самосъхранява и самоопределя и това са двата основни принципа (закона), изразяващи неговата същност. Повече по въпроса ще намерите тук: http://ontodialectics.orgfree.com/#Vavedenie.

От чисто човешка гледна точка това означава, че всеки миг, във всяко едно състояние, с всичко което правим (или не правим), ние се самоопределяме, проявявайки своята дълбока същност. Докато сме живи, ние дишаме, храним се, движим се, обменяме вещества, енергия и информация... Дори и след това, ние продължаваме да присъстваме в спомените и в сънищата на близки и познати, в снимките и в картините, на които сме изобразени, в документите, в разказите, в статиите и в книгите, които споменават за нас... Ние въздействаме и продължаваме да въздействаме върху себе си и върху света с всеки квант излъчена или приета от нас енергия, но и с всеки бит, свързана с нас информация. Искаме или не искаме, с радост и с любов, с болка, с гняв или с омраза, съществувайки тук и сега или там някъде в отвъдното, ние непрестанно формираме себе си и света извън нас... и не можем да избягаме от този онтодиалектичен закон. Всеки от нас е неотделима частица от всичкото, което е, винаги е бил и завинаги ще си остане такава... При това действително състояние на нещата да кажеш само, че „човешката мисъл е нещо реално, че е сила, която се материализира и създава нашата реалност“, е доста елементарно, повърхностно и тривиално. Истината е много по-дълбока, защото не само човешката мисъл въздейства на самия човек и на света, тази сила имат и нашите чувства и емоции, нашите осъзнати и неосъзнати потребности, реакции, избори, мечти, надежди, намерения... Няма нещо в нас, което да съществува и да не е реална сила и което да няма въздействие върху нас и върху света, в който живеем.

На повърхността на нещата - „Ние сме това, което мислим за себе си!“ Така се формира нашето его. Аз съм мъж, българин, съпруг, баща и дядо, минен инженер в пенсия по болест, автор на ОнтоДиалектиката... В този списък мога да добавя и други мои идентификации, но и така нещата стават ясни: „Аз съм това, което мисля за себе си!“...и по-лесно ми е да вляза в ролята на български пенсионер и минен инженер, отколкото на американски астронавт или на световен шампион по бокс. В този списък обаче, аз не мога да впиша моите неосъзнати импринтинги и идентификации, а те със сигурност са повлияли не по-малко върху това, което съм и в частност върху изборите ми да бъда съпруг и баща, минен инженер и автор на това или онова... Разбирате ли? Ние сме не само това, което мислим за себе си. Ние сме и онова, което не осъзнаваме и не можем да изразим мислено в словесна форма като своя идентичност... И в тази връзка мисълта и мисленето са най-вече средства чрез което можем разумно, смислено и ефективно да използваме своя мозък и по-специално неговото ляво полукълбо за опознаване на себе си и на света. А такъв инструмент е и... вниманието, да кажем.

Да направим сега едно упражнение. Усамотете се в своето тихо и спокойно място за медитация, отпуснете се и навлезте отново в онова базисно „Аз съм!“ състояние на тялото и на духа, от което обикновено започваме нашите самонаблюдения. Ако сте били достатъчно настойчиви и старателни в досегашните ни занимания, това вече ще ви се отдава, дори когато се занимавате с обичайните си ежедневни дейности. Ако сега за пръв път попадате на онто-практическа публикация просто превъртете архива на моя блог: http://onto-practice.blogspot.bg/ и се запознайте с първите публикации в него от октомври 2016 г. Та... почувствахте ли, вживяхте ли се в своето битие? „Аз съм!“ - повторете наум тази мисъл няколко пъти, докато завладее съзнанието ви и всички останали мисли избледнеят и се разсеят някъде назад в бекграунда. После разширете тази мисъл до: „Аз съм птица!“...“Аз съм птица, която се рее в небето!“ Какво стана, получи ли се? Видяхте ли родния си дом от птичи поглед? Почуствахте ли топлото въздушно течение, което ви издига нагоре, лекотата, свободата, необятността зад хоризонта...? А сега, унесени в своя полет, конкретизирайте малко своето изявление: „Аз съм гълъб, който се рее в небето!“ или: „Аз съм ястреб, който се рее в небето!“, а може би: „Аз съм чайка, която се рее в небето!“? Виждате ли как след всяка конкретизация, преживяването се променя, обогатявайки се с нови и различни нюанси... А сега изведнъж заявете: „Аз съм пуяк, който се рее в небето!“ - какво стана, рухна ли всичко, изчезна ли магията... и защо се случи така, та нали и пуякът е птица...? Просто това, с какво се идентифицираме има огромно значение. Ние можем да си представим, че сме различни птици, нещо което очевидно не е истина, но не ни се иска да бъдем пуяци – това накърнява егото ни (вижда ни се обидно) и още повече пуяци, които се реят в небето, което е направо абсурдно.

А сега да пробваме нещо изключително – така да актуализираме своята идентичност, че да се абстрахираме (освободим) от своето его. Отпуснете се в своето базисно „Аз съм!“ състояние. Може да задълбочите преживяването като вдишвайки наум произнасяте: „Аз...“, а издишвайки довършвате фразата: „...съм!“ Концентрирайте цялото си внимание върху това. Вдишване = АЗ, издишване = СЪМ! Продължете така няколко минути, докато дишането ви навлезе в своя естествен, спокоен и повърхностен ритъм, когото не упражнявате съзнателен контрол върху него и тогава променете постепенно фразата. Оставете настрана подлога АЗ и концентрирайте цялото си внимание върху действието СЪМ. Вдишване = СЪМ, издишване = СЪМ! Вдишване = СЪМ, издишване = СЪМ!... Почувствахте ли промяната? Вече не се обособявате като нещо индивидуално съществуващо, различно от своето друго и не поставяте никаква преграда между себе си и света извън вас, между себе си и своя Бог. Сега сте битие в най-чистата му, вечна, обща и необременена с идентификации форма. За да изживеете и осъзнаете истинската дълбочина и благодат на това състояние е необходим известен опит, затова ще спрем засега дотук.

 

7. Онто-идентификация: „Аз съм това, което... приемам да бъда!“, „Ти си... моя Бог!“

От предишните постинги в блога ми вече имате достатъчно ясна представа до какви дълбоки прозрения и логически изводи могат да ни доведат практическите ни заниманията с онтодиалектика. Преживяхме и осъзнахме съсъществуването си с нашето Не-Аз и с Бога, придобихме представа за двата основни онто-принципа, че Съществуващото се самозапазва и самоопределя, като пълна противоположност на своето друго – Нищото, усетихме и осмислихме своето собствено, вътрешно време и пространството... Опитахме се да адаптираме придобитото ново познание към старите религиозни догми и научни парадигми... Сега можем спокойно и с увереност да продължим, като потърсим отговор на някои от най-важните въпроси в човешкия живот: „Кой съм аз!“, „Каква е моята мисия?“, „Какъв трябва да бъда?“, „Как да се преборя със своето его и да постигна вътрешна хармония?“... Сам по себе си всеки един от тези въпроси може да се приеме като достатъчно основание за задълбочено самостоятелно изследване, за изписването на стотици страници с банални клишета и за формулирането на някакви мижави и съмнителни резултати. Ние няма да правим подобни операции. Ще караме направо по познатия ни вече път: ще се отпуснем в медитативна поза, ще фокусираме вниманието си върху интересуващия ни въпрос и ще наблюдаваме мислите, които идват в съзнанието ни и отминават, заместени от други мисли. Преживяванията на всеки практикуващ ще бъдат напълно субективни, неповторими, специфични... така че аз не мога да дам някаква всеобща съдържателна схема. Някои ще стигнат до дълбоки личностни прозрения, други няма да могат, но полза във всички случаи ще има, още повече, че няма никакви ограничения във възможностите за многократно и все по-задълбочено експериментиране.

И така: усамотяваме се в своето тихо кътче за медитиране, отпускаме физическото си тяло стъпка по стъпка, приглушаваме вътрешния си глас, като спираме да изразяваме хрумванията и мислите си словесно и насочваме цялото си внимание към това да локализираме своята същност. Преживяването ни е добре познато – възприемаме и преживяваме своето безусловно съществуване. „Аз съм!“ - това е единствената мисъл, която си позволяваме да изразим словесно с вътрешния си глас. „Аз съм! Аз съм, това което съм!... Но кой съм Аз? Кой съм Аз?“... Нямам представа какво може да ви хрумне в отговор на този въпрос, затова ще ви изложа схематично моите мисли... Но кой съм Аз?... Духът, който осъзнава себе си? Светлината, енергията, вибрацията, полето във физическото ми тяло, в гърдите, в главата...? Вътрешния поглед, вниманието, съзнанието, фокусирано върху тези мисли...? Гласът, който ги повтаря?... Волята да правя всичко това?... Аз съм всичките тези неща и мога всичко това! Аз мога да избирам... да се идентифицирам! Аз съм човек, аз съм мъж, аз съм бял, европеец, българин... аз съм съпруг, баща, дядо...“ Да не навлизаме в повече детайли засега – изнесеното до тук е достатъчно, за да разберем неизбежността и силата на идентификацията. Обикновено целият процес на личностна идентификация протича автоматично и неосъзнато и всеки от нас изпълнява непрекъснато една или няколко различни роли в живота.

Обикновено казват, че човекът е това, което мисли за себе си. Но това е само незначителна част от истината. Неосъзнатата идентификация, наречена импринтинг (от англ. imprinting - запечатване) се наблюдава както при човека, така и при животните. Това е психологически механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в определен критичен или ранен период на развитие, остават трайно фиксирани в паметта. Обекти на импринтинга могат да бъдат родителите, братята и сестрите, бъдещите полови партньори, хранителните обекти (включително животните-жертви), постоянните врагове, характерните признаци на мястото, където се живее... Импринтигът се осъществява обикновено в детската и юношеската възраст и последствията от него са най-често необратими.

Най-добре изучената и показателна форма на запечатване на образ е "реакцията на следене" на майката от нейните новородени пиленца или животни. Патета, излюпени от кокошка, се държат като майка си и се страхуват от вадата...

Осъзнаването и овладяването на личностната идентификация посредством описаната по-горе онто-медитативна техника дава изключителни адаптивно-функционални предимства на всеки практикуващ. Ето ви един елементарен пример. Искате да успеете в някакво начинание, да кажем в малък собствен бизнес. Имате подходяща идея, имате необходимите средства и други материални условия, имате подкрепата на своето семейство, но имате и неосъзнатата (подсъзнателна) идентификация на „жертва“ или на неудачник още от най-ранно детство. Каквото и да правите, колкото и да се стараете, нещо дълбоко вътре във вас винаги ще ви пречи и саботира и то така, че вината за провала ви да изглежда все извън вас: в „скапаната държава“, в корумпираните депутати, в мафията, в нелоялната конкуренция... Колкото и да се борите с обстоятелствата, докато не осъзнаете неадекватната си личността идентификация и не я промените, успехът и да иска не може да дойде при вас, защото вие просто сте заключили душата и живота си за него.

Има много важни въпроси свързани с личностната идентификация и ние ще се спрем на някои от тях в следващите постинги. Засега ще обърнем внимание на нещо от изключителна важност. Осъзнатата възможност да актуализираме постоянно своята идентификация и по този начин да овладяваме и коригираме поведението си на най-дълбоко духовно ниво ни изправя пред въпроса каква е мисията ни на този свят и има ли неприемливи и недопустими житейски роли за нас? Как можем да открием за какво сме родени и така да изживеем своя живот, че да постигнем себереализация, да осъществим потенциала си и да почувстваме истинско удовлетворение от това? Екзистенциален проблем – нали? Но изясняването му никак не е трудно. Чрез механизмите на неосъзната или осъзнато овладяна личностна идентификация ние постоянно се самоопределяме, а самоопределяйки се ние формираме нашето отношение към своето друго, към Не-Аза. Ако се изживявам като любещ съпруг и баща отношението ми към семейството ще бъде едно. И съвсем друго ще бъде, ако се позиционирам като ухажор, флиртаджия и сваляч. Ако се мисля за честен човек, ще се държа по един начин, и съвсем по друг начин ще се държа, ако съм решил да бъда манипулатор, мръсник и интригант... И обърнете внимание – дори и да не съзнавам своя идентификационен избор, всепроникващия и всеприсъстващ божествен интелект е неизменно наблюдател на това, което става в мен. Ако изборите и действията ми са в хармония с неговите намерения за мен, аз ще чувствам присъствието му като одобрение и подкрепа и обратно, ако мислите и постъпките ми са в дисхармония с моята мисия на този свят, аз няма да намеря подобна духовна подкрепа, а не е изключено и да стигна до вътрешни угризения, да заговори в мен съвестта... С няколко думи казано, когато мислим и действаме в хармония със себе си и със света – Вселената и явно и неявно ни подкрепя, няма нужда да се борим със живота. И обратно, когато влизаме в неподходящи житейски роли, рано или късно всичко се проваля.

Как можем да обобщим казаното дотук? Аз съм това, което приемам да бъда съзнателно или неосъзнато, все едно. А Ти – всепроникващият и всеприсъстващ интелект в мен и извън мен, си моя Бог. Когато избраната от мен роля в живота е в хармония с Твоята воля и с намеренията Ти за мен – цялата Вселена ме подкрепя, и обратно, когато живея в дисхармония с моята мисия – животът ми се превръща в безкрайно изпитание, в постоянна борба, провали и мъка.

Архетипно поведение:

Архетип (от гръцки ὰρχέτῦπος, означаващо модел, пример) в психологията е модел на обект, личност или начин на поведение. Понякога терминът се използва със значението на стереотип, а в други ситуации може да означава аналогична гледна точка. Архетиповете съществуват във фолклора и литературата от хилядолетия. Основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг в началото на 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.Юнг представя пет основни архетипа:
1. Его-то – регулаторният център на душата и носител (реализатор) на личността;
2. Сянка-та – обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото;
3. Анима – женското начало на човешката душа (също "душа");
4. Анимус – мъжкото начало ("дух");
5. Персона-та – маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа.
Освен тези пет основни архетипа съществуват и архетипни образи. Те са много на брой, като най-популярните от тях са:
- на детето – чистота, невинност, неопетненост;
- на учителя – мъдрост, архетип на духа;
- на героя – храбър, винаги побеждава злото, извор на алтруизъм и благородство;
- на хитреца, лисицата;
- на дявола или сатана;
- на злодея;
- на чудовището;
- на прераждането;
- на Великата майка – Земята;
- на световното (космическо дърво) и т.н...
Повече по въпроса виж тук: http://moradabg.com/jung_bg.htm